ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА

Преди 40 години, на 3 декември 1981 г. е създаден един от тях – това е резерват „Витаново“. Находящ се на 9 km западно от Малко Търново и на 5 km южно от с. Бръшлян, резерватът е обявен със Заповед № 1113/03.12.1981 г. на КОПС (Комитет за опазване на природната среда) при Министерския съвет, с цел запазването на характерна за планината Странджа екосистема от южноевксински (южночерноморски) тип. Южночерноморската растителност е разпространена единствено по най-южните брегове на Черно море и прилежащите територии, най-характерна е за Кавказ, а в България се среща само в Странджа. Отделни елементи от нея има и в Източна Стара планина. На територията на Европейския съюз, единствено на тези две места можете да видите тази южноевксинска флора. Резерват „Витаново“ се намира на надморска височина 400 – 600 m (най-високо разположения странджански резерват). С площ 1106.07 ha, той е вторият по големина сред петте резервата на територията на Природен парк „Странджа“ (след „Узунбуджак“). Площта на резерват „Витаново“ е двукратно променяна след датата на обявяването му. Към първоначално обявената площ от 754.5 hа в заповедта за обявяване на защитената територия от 1981 г., са прибавени нови 357.9 hа, съгласно Заповед № 1113/03.12.1981 г. на Министерството на околната среда (МОС). По този начин резерватната площ става 1112,4 hа. През 2018 г. излиза нова заповед на Министерството на околната среда и водите, с № РД-73/09.02.2018, за актуализиране площта на резерват „Витаново“. Съгласно последната, от дотогавашните 1112,4 ha отпадат 6,33 hа и площта на резервата става 1106.7 ha, така остава и до днес. Резерват „Витаново“ има разработен План за управление, утвърден със Заповед № 865/30.12.2015 г. на МОСВ.

Възрастта на горите в резервата са със средна възраст 80 – 110 години. В състава им се срещат общо 462 вида висши растения (421 от тях са тревисти), сред които няколко вида дъб – цер (Quercus cerris), благун (Q. frainetto), източен горун (Q. polycarpa) и др., както и източният бук (Fagus orientalis), представен тук от изключително образцови екземпляри от вида – с внушителни размери, височина и прави стъбла. Правостъбленият витановски източен бук е уникален по рода си, няма подобен на него другаде в Странджа. Голям е броят на реликтните (запазени до наши дни от минали геологични времена) видове – 26, сред които вечнозелените терциерни реликти (оцелели от времето на Терциера – влажен и топъл период в Европа отпреди повече от 1,6 млн. г.) странджанско бясно дърво (Daphne pontica), лавровишня (Laurocerasus officinalis) и колхидски джел (Ilex colchica), образуващи горския храстов подлес. От животните, в резерват „Витаново“ е едно от малкото естествени находища на благороден елен (Cervus elaphus). Навремето в района е имало мечки, за което говорят някои местни топоними – Мечи дол, Мечовите поляни, Мечите долове (името на съседната защитена местност, която е бивша буферна зона на резервата) и др. Сред птиците тук се срещат видове, чийто начин на живот е тясно свързан със старите гори – полубеловрата и червеногуша мухоловка (Ficedula semitorquata, F. parva), черен и южен белогръб кълвач (Dryocopus martius, Dendrocopos leucotos lilfordi). От земноводните и влечугите са установени кафявата (голяма) крастава жаба (Bufo bufo), медянката (Coronella austruaca) и др.

На територията на резерват „Витаново“попада една от най-големите странджански пещери – Братановата. Нейните подземни ходове и галерии са силно разклонени, от където и името й (идва от турската дума „Братан“, което означава „разклонен“). Поради своята спелеологична и археологична стойност (в нея е открито древногръцко монетно съкровище от IV в. пр. Хр. и бронзова гривна с инкрустирани фигури на змии), Братановата пещера е била обявена за Природна забележителност (вид защитена територия със собствен статут на защита), но впоследствие този неин статут е отпаднал поради попадането й на територия с по-строга, резерватна защита.

В границите на резерват „Витаново“ може да се влезе единствено след специално разрешение от страна на МОСВ за провеждане на научна дейност или за специализиран туризъм при строго определени правила и маршрути. В резервата се забраняват всякакви дейности с изключение на неговата охрана (за нея отговаря МОСВ с неговото регионалното подразделение – РИОСВ – Бургас, има назначени рейнджъри), научни и образователни посещения, и то единствено по маркирани за целта пътеки, изключвайки допускането на нарушения в екосистемите. Само по такъв начин можем да запазим тези толкова представителни стари гори в този район на Странджа, в състоянието в което се намират още от времето на своето възникване.

Маг. биолог Милен Рашков

експерт в ДПП „Странджа“