Днес, за да се поклоним на великата природа посетихме резерват Силкосия. С нас имаше чужденци, колеги от ДГС Кости, поканихме и техните деца, за да им разкажем за това вълшебно място. Експертът по биоразнообразие на ДПП „Странджа“ към Изпълнителната агенция по горите Иван Камбуров по най-достъпния и вълнуващ начин разказа на присъстващите за името на резерват Силкосия, историята на неговото създаване, за огромното му значение и днес за природата не само на България, а и на Европа. Този резерват с невероятните си характеристики е истинска гордост на нас, със съвършено запазената си флора и фауна, с вековните си дървета от дъб и бук, с вечнозеления подлес и свежия подраст, обещаващ още и още великолепни дървесни индивиди!
А историята на неговото създаване е следната –
На 23 юли е датата, на която се отбелязва своеобразния рожден ден на българската природозащита. На тази дата преди 90 години, през 1931 г., за първи път в България се инициират дейности по опазване на природата в страната, като това става именно на територията на Странджа планина. На 23.07. същата година е издадено постановление на Министерския съвет, което се явява най-първия, изначален документ, с който горските територии около селата Българи и Кости, в района на местност Горна Еленица-Силкосия, биват подготвени за обявяване на защитена територия. Съвременен наследник на тази тогавашна защитена територия е днешният резерват „Силкосия“. Постановлението на Министерския съвет, с №10346 от 23.07.1931 г., обявява тогава държавната гора „Горна Еленица-Силкосия“ за „предметъ на горско стопанство“, докато околните й гори в по-голямата си част „подлежат на изкореняване и превръщане въ работни земи и пасбища“. По този начин съответното постановление е оказало огромна роля за съхраняването на статута на Силкосия именно като горска територия, поставило я е в режим не само на ползване, а и на охрана, запазило я е от унищожаване и превръщане в обработваема земя.
С друго постановление на Министерския съвет, издадено близо две години по-късно (с №8485 от 28.04.1933 г.), режимът на държавната гора „Горна Еленица-Силкосия“ се променя на „строго охранителна“. Това означава, че там биват забранени всякакви дейности с изключение на нейната охрана. Този начин на стопанисване е равносилен на съвременния резерватен режим. Главното основание за промяната в статута на държавната гора „Горна Еленица-Силкосия“ е наличието в нея на „…особено ценнитѣ и рѣдки горски дървесни породи, както и поради характерната храсталачна и тревна растителностъ, която се намира въ тая, които представляватъ грамаденъ интересъ отъ дендрологично, флористично, фитогеографско и екологическо гледище.“. Последните са толкова редки и ценни, че още тогава държавниците са определили те изцяло да бъдат под най-строг режим на опазване.
През 1934 г. властите решават все пак, че предвидената изцяло за строга охрана територия на „Горна Еленица-Силкосия“ е прекалено голяма, като в резултат на това я съкращават. Това става посредством Постановление на Министерския съвет с №13188 от 20.09.1934 г., което гласи че „…вмѣсто цѣлата гора обявена за предметъ на горско стопанство на държ. гора „Горна Еленица-Силкосия“, съ постановление No.10364 отъ 23 юний 1931 год., за строго охранителенъ периметъръ и резерватъ, да се обяви само една частъ от гората…“. По този начин, под строга защита е оставена само територията на днешния резерват „Силкосия“, с площ 389.6 ха.
Резерватът е обявен с цел опазване на широколистни смесени гори от дъб и източен бук и характерни само за планината Странджа растения. В него са забранени всякакви дейности, с изключение на неговата охрана. След предварително уведомяване на охраната на резервата се разрешава преминаването на хора (включително с образователна цел) по минаващата през него специално маркирана пътека. Посещения с научни цели в „Силкосия“ се разрешават с предварително издадено разрешение от институцията отговорна за управлението и охраната на резерватите – Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и неговото регионално подразделение – РИОСВ Бургас. С такова разрешение се позволява и събирането от резерватната територия на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.
Днес в резерват „Силкосия“ са съхранени едни от най-представителните естествени образци на широколистни смесени гори от дъбове (Quercus spp.) и източен бук (Fagus orientalis), в състава на които участват над 260 растителни вида. Тук могат да бъдат наблюдавани множество вековни букови и дъбови дървета, сред които благун (Quercus frainetto), цер (Quercus cerris) и странджански дъб-лъжник (Q. hartwissiana). Значително е участието на видове растения, оцелели до наши дни от минали геологични времена – т.нар. реликтни видове. Сред тях преобладават терциерните реликти, запазили се до днес от времето на т.нар. Терциер или Третичен период, започнал преди 65 млн. г. и завършил преди около 1,6 млн. г. и характеризиращ се с наличието на влажен и топъл климат в цяла Европа. Шест от терциерните реликтни видове са характерни само за Странджа планина в границите на Европейския съюз, сред които странджанска зеленика (Rhododendron ponticim), понтийско бясно дърво (Daphne pontica) и колхидски джел (Ilex colchica). Богата е и фауната на резервата, голям процент от която включва представители тясно свързани със старите гори. Сред насекомите това са някои едри бръмбари като големият и буковият сечко (Crerambyx cerdo, Morimus asper funereus). От влечугите тук се срещат горският гущер (Darevskia praticola), смокът мишкар (Zamenis longissimus) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni). Представители на орнитофауната свързани със старите гори са полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata), черният и южният белогръб кълвач (Dryocopus martius, Dendrocopos leucotos lilfordi), а от обикновените и широкоразпространени птици това са косът (Turdus merula), обикновената чинка (Fringilla coelebs) и няколко вида синигери. От бозайниците са характерни сърната (Capreolus capreolus), дивата свиня (Sus scrofa), както и някои горски прилепи като дългоухият (бехщайнов) нощник (Myotis bechsteinii), ръждивият и малкият вечерник (Nyctalus noctula, N. leisleri). Както вече отбелязахме, в днешно време на територията на резерват „Силкосия“ се съхраняват едни от най-представителните и непокътнати от човешка дейност екосистеми с участието на гореспоменатите растителни и животински видове, които вече 90 години подлежат единствено на охрана. Може би този е най-надеждният и сигурен начин те да бъдат опазени занапред.
