Районът на Ивайловград ми е от любимите. Отскачали сме на няколко пъти до там. Преди две години той беше начало на родопското ни приключение, което нарекохме „Родопската магистрала“ и което ме вдъхнови да напиша втората си книга „Седем дни в Родопите“ . Мислех си, че сме видели всичко интересно в района.

Да, ама не! В разговор с археолога Филип Петрунов за близката крепост Лютица научих за още една интересна твърдина в района – крепост Родостица. Не много време след разговора се озовахме пак там. Свързах се и с археолога Ивайло Кънев, изследовател на крепостта с молба за упътване и информация за най-интересното. Той беше така любезен да ми съдейства, за което благодаря!

Като цяло, крепостта е слабо позната дори и сред местните хора. Тя се намира на около 3 километра югоизточно по права линия от село Хухла, но подходът към нея е от Ивайловград. Изградена е на хълм, заграден от две реки – Каречница и Балък дере, които при крепостта се сливат и така „хванати за ръка“ заедно се вливат в река Арда.

Информация за крепостта

Първи за крепостта споменава Павел Делирадев, български учен, общественик и революционер, през 20-те години на ХХ век. Първите разкопки са направени през 2004 г. под ръководството на Бони Петрунова. От 2007 г. насам ръководител на проучванията е археологът от НИМ Ивайло Кънев.

Името

До този момент няма намерен надпис, който да може точно да идентифицира името на крепостта. В началото на ХIII век Жофроа дьо Велардуен, летописец на IV-я Кръстоносен поход, споменава за крепост край Арда с име Родостюик, където се е укрил цар Калоян през 1206 г. по време на военни действия с император Анри, брат на пленения преди това в битката при Одрин Балдуин Фландърски. Бони Петрунова я нарича Балък дере. Сегашното Родостица е дадено от проф. Божидар Димитров през 2007 г.

Хронологията

Крепостта е била използвана в продължение на хиляда години с няколко прекъсвания. Строена е по време на римската епоха по нашите земи, но след това, бидейки векове наред погранична територия тя често сменяла своята принадлежност между България и Византия. Според Ивайло Кънев, това е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската култура.

Изградена е през IV век във връзка с преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. По това време целият район се е контролирал от собствениците на античната вила Армира. Според Ивайло Кънев мястото, на което е построена крепостта географски е избрано неслучайно – река Арда е била плавателна, вероятно в устието на реките Керечница и Балък дере е имало пристанище, наблизо е преминавал важен път от Одринското поле към Родопите.

Според находките, твърдината била подложена на пожар и разрушения в края на V век. Крепостта бележи разцвет през VI век до началото на VII век, когато е унищожена при славяно-аварските нашествия. След тях животът в крепостта прекъсва до към X век, когато се смята, че е използвана по времето на цар Симеон при военни действия. От този период са намерените коланни накрайници и апликации, които могат да се видят в Ивайловградския музей.

През XI век, по време на Византийското робство, в крепостта е имало некропол, находките от който – предимно гривни, също могат да се видят в музея. В края на XI и началото на XII век – при норманските нашествия, твърдината е използвана за военен гарнизон, част от войските на император Алексий Комнин.

Най-късният културен пласт е от първата четвърт на XIII век, т.е. около 1225 г. – времето на цар Иван Асен II, което бележи и краят на твърдината.

Находките

По време на проучванията са открити множество интересни находки – монети, апликации, върхове на стрели, бронзово кръстче от края на X век, гривни, пръстен с ключ. Една от най-ценните находки е група от 6 изключително редки монети – направени от църковна утвар. Редки са, защото са сечени и използвани в много кратък период от време, а след това са събрани обратно от императора. Тези монети се пазят в НИМ.

Друга интересна находка е пълен комплект с теглилки – от най-голямата до най-малката, което показва , че на това място е кипял търговски живот.

През 2017 г. е разкрита сграда с четири срещуположни помещения и с двор от 17 метра, чиито под е покрит с добре запазени плочки. Това е сграда без аналог по българските земи. Всичко в нея – архитектура, плочник, канализация, колони – говори, че тя е била аристократичен дом.

През 2019 г. е открита част от колона с посветителен надпис в чест на бог, чието име започва с буквата „А“. Археологът предполага, че става дума за Аполон или Асклепий, тъй като те били популярни по тези земи. За съжаление, другата част от надписа все още не е открита.

Проучванията на Родостица продъжават. Те са финансирани от Министерството на културата и с подкрепата на община Ивайловград. Със сигурност твърдината има още много какво да покаже.

Къде се намира и как се стига до крепост Родостица

Накратко

Отправна точка са северните покрайнини на Ивайловград. За ориентация погледнете хълма с параклиса. Трябва да го подсечете отдясно (на изток) и след него да продължите в северна посока.

Върви се все по черни пътища почти до самата крепост. Разстоянието е около 4.5 километра и се изминава пеша за около час и половина.

В покрайнините на града има няколко черни пътя, по които да тръгнете, но най-подходящ е този от бившото поделение. То явно вече не е военен обект, порталът му е отворен и спокойно можете да минете през него. Има и къде да паркирате.

Ако решите, може да продължите с кола още около 400 – 500 метра до подножието на параклиса и там да оставите колата.

Координати:

• начална точка: 41.5306555, 26.1265856;
• крепост: 41.556926, 26.136599.

Подробно

Както споменах, подсича се хълмът с параклиса. Аз все пак ви съветвам да се качите до него – гледката е удивителна и във всички посоки. Освен това, там може да видите автентични бойни окопи.

След хълма с параклиса пътищата се събират в един, който преминава през множество ниви. Докато вървите по него, ви се откриват панорамни гледки надалеч към Гърция и Одринското поле – поне до един момент. Пътят в началото е каменист, но по-натам си става чисто коларски и в сезон с много валежи има доста кални участъци, дори един мочурлив.

По него през нивите вървите около час. В един момент пътят се разделя и за крепост Родостица трябва да поемете по лявото отклонение. Следва сравнително стръмно спускане – приближавате не само крепостта, но и река Арда. Минавате покрай бивша караулка. В този участък на 1-2 места ви се открива вдясно панорама към реката и гората на другия ѝ бряг. След около 15-20 минути спускане слизате до река Каречница. Там ви очаква информационно табло, където да се спрете, да прочетете за историята на крепостта и да отдъхнете преди финалния щурм към нея.

Той започва с пресичане на река Каречница по брода от камъни (тя е малка, тясна и не е проблем). След това продължавате нагоре по хълма по обособената пътека. Не след дълго тя навлиза в гъсталак, но е добре разчистена и проходима. По нея на места ще видите останки от зидове. За около 10 минути стигате от реката до вътрешността на крепостта.

На връщане от крепостта може да кривнете и до река Арда – само на няколко метра от информационното табло. Това е долното ѝ течение и тук тя е спокойна и широка. На самия бряг в сенките е обособен импровизиран кът за отдих, удобно място да си изяде човек сандвича. Така и направихме – хапнахме, освежихме се в хладината и погледахме реката. В един момент се замечтах и за каяк на това място 🙂 .

Вижте GPS трак на маршрута от Ивайловград до крепост Родостица.

Какво видяхме

Първото нещо, което веднага се набива на очи са масивните зидове. Второто нещо е огромният централен двор като площад, с плочки.

Не се сещам да съм виждала толкова добре запазен плочник в други крепости по нашите земи. Прави впечатление и многото керамика. В едно от помещенията е изложена цяла делва за съхранение на зърно. В други помещения могат да се видят останки от други делви.

Край входа на крепостта е полегнала удобно изящна бяла колона, чиято масивна основа е малко по-встрани.

Непосредствено до двора площад се виждат 4 помещения едно до друго, чийто под е покрит също с плочи – явно това е бил домът на владетеля. В едно от помещенията може да се види канализация.

Ето и кратко видео с обхода на аристократичната сграда. Видеото отново заснех с моята нова Nokia X20, която освен всичко друго е с фабрично поставен протектор на дисплея и 100% биоразградим калъф.

Вляво от двора-площад, към реката се издига част от крепостна стена. Може да е и част от кула. Там също се откриват гледки към Одринското поле.

След площада във вътрешността се издигат още зидове. След тях се стига и до друга крепостна стена – масивна и висока, може би около 2.5 метра.

Крепостта е естествено защитена почти от всички страни от щедрата прегръдка на двете реки Балък дере и Каречница. Балък дере е много по-мощна и пълноводна от Каречница и може би затова е дала името на местността. Освен това е прокопала стръмен пролом. На картата се виждат и два меандъра, но на място релефът на терена и растителността грижливо пазят гледката към тях.

Исторически музей Ивайловград

След посещението на крепост Родостица и след като се освежихме отидохме да разгледаме музея. От археолога Ивайло Кънев бях разбрала, че в него са изложени артефакти от проучванията на твърдината.

Музеят се намира на центъра малко след ТИЦа. Състои се от три основни зали – една с находките от крепост Родостица, една с макет и находки от крепост Лютица, трета с етнографска сбирка. Получи се чудесен финал.