Тази рисунка не показва поднасянето на тепсия пред цар Ирод на главата на Йоан Кръстител, а е една от миниатюрите към Мадридския ръкопис (XIII век) на хрониката на Йоан Скилица и изобразява умиращия византийски император Теофил, на когото донасят през 842 г. отрязаната глава на Теофоб. Кой е обаче Теофоб?
Теофоб, чието рождено име е Наср, е ирански аристократ, участник в голямото антиарабско и антиислямско въстание на хурамитите, начело с Бабак. Хурамитите, чието име в превод от персийски означава „последователи на веселата/радостната религия“, били повърхностно ислямизирани зороастрийци от днешен Северен и Западен Иран, вероятно последователи на зурванитската версия на зороастризма. След като през 833 г. Арабският халифат нанася съкрушително поражение на Бабак, голям брой хурамити се пръскат в различни посоки. Една от тези бежански групи, на брой 14 000 бойци, водени от Наср, намират убежище на византийска територия и император Теофил ги настанява по долното течение на река Вардар и ги покръства заедно с предводителя им Наср, който получава името Теофоб – „Богобоязлив“. Година по-късно на ромейска територия намират убежище още 16 000 хурамити. Тези заселени по Вардара зороастрийски военни колонисти оказват първоначалния тласък и играят ролята на катализатор за възникването на богомилството, за което се знае, че се появява именно в Македония и векове наред тя е негов бастион.
********
Впрочем ние, които нерядко се гордеем с това, че от богомилството възниква италианският и южнофренският катаризъм и гледаме на това като на един от главните български приноси в общоевропейската цивилизация и история, надали си даваме сметка, че ако България не беше паднала под византийска власт, богомилството щеше да остане една локална балкано-малоазийска ерес. Падането ни под византийска власт с всичките си огромни негативи обаче допринася за интегрирането на българската икономика в общоевропейската средновековна икономика и в частност на балкано-италианската. Ако се погледне картата на разпространението на катаризма, тя показва, че западната дуалистична ерес възниква в районите, които са входящи или изходящи терминали на международната морска търговия между католическия Запад и византийския Изток: Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Марсилия. Точно по тези морски маршрути е вървял не само обменът на стоки и капитали, но и обменът на идеи и на хората, които са носели идеите. Илюстрация на този обмен и пътищата, по които се е осъществявал, е фактът, че през 1167 г. на катарския събор в Сен Феликс де Караман пристига един павликянски ересиарх на име Никита, който отклонил доста народ от умерения (богомилския) дуализъм към крайния (павликянския). Никита обаче не пътувал месеци наред от Тракия през България, Сърбия, Далмация, а пристигнал директно по море от Константинопол.
(Петър Голийски)
