СЪКРОВИЩЕТО ОТ ВОЗНЕСЕНКА
„Вознесенка, Запорожска област. Комплексът заема издатина на плоско възвишение на левия бряг на Днепър в съседство със стар брод. Върху възвишението се разполагат 11 по-стари надгробни могили. Представлява четириъгълна площадка, оградена с вал, натрупан от ломени камъни и пръст с размери 82 х 51 м. Височината на вала достига днес 0,80 м. Пръстта е била загребвана на място. Гранитните камъни са били донесени от брега на реката, отдалечен на 1,5 км, а варовиковите камъни по западната линия на вала – от находище отдалечено на 25-30 км. В източната половина на оградената площадка е бил изграден кръг от камъни с диаметър 6 м. Откривателят определя този кръг като основи на юрта, но там не са установени следи от под, огнище и битови останки. До този кръг и отчасти върху него, разрушавайки го, са били изкопани две ями. В тяхното запълване са открити около 1600 предмета. Частичното обнародване на паметника и загубването на част от предметите създава трудности за една точна класификация.
Яма в кв. 59 има овален отвор с размери 0,55 х 0,40 м с дълбочина 1м. В нея, струпани на куп, са намерени следните предмети. На дъното – 3 стремена и 3 обложени със злато ножници за еднолезвийни мечове с портупеи (общо количество на златни предмети 1,2 кг). Над тях – части от конска сбруя с над 1 400 ремъчни апликации от позлатен бронз и сребърни ляти фигури на орел и лъв – навершия на византийски бойни знамена. Над тях следва слой от железни предмети: 40 юзди, 60 железни сбруйни токи, 58 железни стремена, някои от тях с инкрустации от злато, 4 железни ножа със златни инкрустации, 7 стрели, железни гвоздеи и части от плетена желязна ризница. Много от тези предмети носят следи от пребиваване в огън. Накрая в тази купчина със сила са били забити три еднолезвийни меча, счупени от натиска.
Яма в кв. 61, 62 има диаметър около 2 м и дълбочина 1,10 м. Била е запълнена с 10 слоя ломени камъни (общо 374 бр.), сред които са намерени 22 железни върха на стрели, 22 фрагмента от 3 глинени съда, 52 горели и 127 негорели животински кости, главно от кон.
Около двете ями са открити още около 800 негорели животински кости, предимно от кон (черепи и крайници), керамични фрагменти с излъскана повърхност и късове от амфори. Такива фрагменти са открити и върху западния вал. Върху източния вал е разчистена площадка от огън с размери 3,5 х 2,5 м и дебелина на опалената пръст до 0,30 м. Първоначалната трактовка свързва паметника със славяните и техните погребални обряди, а по-късно той е отнесен към хазари-тюрки или българи. Спори се по въпроса за предназначението му. Липсват каквито и да било данни за човешко трупоизгаряне, употреба на огън е установена само при част от предметите. Това е основание съоръжението да се тълкува като възпоменателен комплекс, изграден по модела и в духа на тюркската азиатска традиция, позната от поминалните комплекси на източнотюркските кагани от VII-VIII в. Според трета версия става дума за украсен владетелски център. Установено е (паметникът е изцяло проучен), че в рамките на вала липсва културен слой и останки от жилища, а валът – твърде нисък и без ров – не може да се схваща като отбранително съоръжение. Тълкуването му като възпоменателен паметник най-добре отговаря на археологическите данни. Характерната палметна украса върху някои предмети свързва Вознесенка с Малая Перешчепина, а формата на някои украшения на конска сбруя – с аналогични паметници от ранноаварско време, т.нар. хоризонт Малая Перешчепина – Боча – Кунбобони.“
Р. Рашев, 2005, 127-128.
