На този ден се навършват 56г. от мача, в който Гунди покори Лисабон!
60 000 зрители на прочутия лисабонски стадион „Луш“ очакват не само класирането на „Бенфика“ по-нататък в турнира, но и голеада във вратата на българите. И съвсем логично – в началото на същата 1965 г. на този терен великият Реал Мадрид начело с Пушкаш бе разгромен с 1:5. Все в същия дух Еузебио заяви преди мача, че разликата ще бъде поне 5 гола в полза на „орлите“. Не така обаче мислеха българите и техният чешки треньор – големият специалист Рудолф Витлачил.
И още в 3-ата минута леден душ поля ентусиазираните трибуни – пас на Патрата намери Гунди и той отново простреля Мело както в първия мач. Португалците реагираха като ужилени и само след три минути Еузебио възстанови равенството. При резултат 1:1 Гунди нахлу в наказателното поле и бе подкосен, но френският съдия Фошо се уплаши да отсъди дузпа за „сините“ и домакините бяха пощадени.
Окуражени и от съдийската подкрепа, „орлите“ се втурнаха в атаки и в 28-ата минута Колуна за първи път и в двата мача изведе „Бенфика“ напред. А когато само минута след почивката Торес направи резултата 3:1, радостта по трибуните нямаше граници. Всички вече предвкусваха нови голове в мрежата на Бисер Михайлов. Да, ама не! „Сините“ не се стъписаха от негативния за тях развой и на свой ред също отправиха поглед към португалската врата. В 75-ата минута Георги Аспарухов – Гунди в типичния си гросмайсторски стил слаломира между няколко души и за втори път матира Мело.
Две години по-късно в разговор той споделя, че това е бил най-трудният му гол: „Тогава поех топката от центъра, преминах като на слалом почти цялата защита на съперника, заблудих с лъжливо движение на тялото и вратаря Мело и през малък процеп намалих разликата от 1:3 на 2:3.“ До края оставаха 15 минути и над импозантния стадион легна тревожна, гробна тишина. Зрителите трепереха всеки път, когато Левски София тръгваха в атака, а ако топката попаднеше в Гунди, направо замираха от страх.
В самия край на мача Христо Илиев отблизо не успя да сътвори голямата сензация. И когато при 3:2 за „Бенфика“ прозвуча последният сигнал, огромна въздишка на облекчение се изтръгна от хилядите на трибуните. После зрителите бурно аплодираха отбора на „Левски“, който достойно напусна сцената, а на следващия ден отзивите в португалската преса за „сините“ бяха изключително ласкави.
Еузебио бе буквално поразен от играта на Гунди и каза, че Аспарухов е първият чуждестранен играч, който в един мач вкарва два гола на „Бенфика“ в Лисабон и заедно със своите съотборници му направиха шпалир на стадион „Луш“, за да го аплодират. А пресата нарече Георги Аспарухов „злият демон на португалците“ заради половин дузината му голове в мрежата на националния им отбор и на „Бенфика“ (три на „Бенфика“ и три на националите – два в София в европейска квалификация и един на допълнителния мач в Рим).
Шест години по-късно „Черната перла“ бе отново в София с „Бенфика“ и специално заведе целия отбор на гроба на Гунди, за да изрази преклонението си пред този велик футболист и голям човек. Не по-малко впечатлен от играта на Гунди бе и прочутият треньор на „Бенфика“ Бела Гутман, който му предложи професионален договор, но времената тогава бяха такива, че това практически бе невъзможно. А Гутман каза за него: „Това е един нов Ди Стефано, достоен да играе в най-големите европейски отбори!“
Домакините признаха, че „Левски“ е модел на коректност и дори поканиха „сините“ да останат за още два-три приятелски мача в Португалия, а това бе чест, която малцина са получавали от такъв велик клуб като „Бенфика“.
*Из Левски – дългият път към Европа/Румен Пайташев
