Вероятно сте чували за така наречения ирландски картофен глад, който се случи през 19 век (от 1845 до 1849 г.). Този зеленчук беше от голямо значение за ирландците, които през онези години бяха бедни и зависими от британците. Картофът се „разболя“ от мана и в резултат просто нямаше какво да се яде.
Повече от 1 милион ирландци загинаха от глад и същият брой мигрира в Съединените американски щати (там все още има една от най-големите ирландски диаспори). Това беше наистина катастрофа от национален мащаб, която британските управляващи не се опитаха да предотвратят
Помощ дойде откъдето не са очаквали.
Османският султан Абдул Маджид I беше много грамотен човек, насочен към добри отношения с Европа. Той е очарован от западната култура, провежда модерни реформи, позволява на (немюсюлмани) да служат в армията, от които в Османската империя е много. Освен това знамето и националният химн са измислени по време на неговото управление.
Когато султанът чу за трагедията в Ирландия, той реши да помогне на ирландците с пари в размер на 10 хиляди британски лири. Много големи пари по това време.
Вярно е, че имаше проблем с прехвърлянето на пари: факт е, че британската кралица Виктория даде на ирландците само 2 хиляди паунда помощ. Когато британските дипломати научават за сумата, която султанът смята да дари, те се ужасяват. Чуждестранен монарх дава на поданиците на британската корона повече пари от британската кралица! Не се чува!
Решиха да замълчат по този въпрос. И британските дипломати гордо отказаха парите (взеха само 1000 паунда).
Султанът обаче се оказа по-хитър: той тайно изпрати пет кораба с храна и лекарства на острова!
Корабите пристигнаха в пристанищния град Дрогеда, близо до Дъблин. И там разтовариха всички дарове, които бързо се разнесоха из острова. Разбираемо, хората се радваха на храна, защото повечето хора живееха с ряпа, морски змиорки и водорасли.
Жителите на града били толкова благодарни на османците, че дори поставили османски символи на герба си – звезда и полумесец. Освен това! По време на Кримската война с руснаците османците имат и британците за съюзници. Така че ирландците участваха в тази война с голямо удоволствие – на страната на султана, разбира се.
Малко по-късно тази история се повтори за британците. По време на Първата световна война Великобритания вече е съюзник на Русия, а за Османската империя враг. А ирландците, които са служили в британската армия, правят всичко възможно да не участват във военните действия, които са свързани с турците. Защото си спомниха за помощта им, въпреки че беше минало много време.
