Еникьой е българско село в окръг Тулча,северна Добруджа,Румъния,на 20км южно от град Тулча.Общината му вкючва голямото село(на румънски комунъ)и селата Конгаз и Хаджилар.Но,според румънците ,селото се казва Михаил Когълничяну не Еникьой,Лъстун не Конгаз и Рьндуника не Хаджилар.С българските имена се наименуват до1940 догато населението било българско.До селото е рекаТелица което достига до езерото Бабадаг. Тя пресьхва през лятото.При Йовково,на 3км от Еникьой е железницата което се свързва директно с Българската Железница- Кюстенджа -Тулча И е до селото.Има даже и малка аерогара за земеделски полети,но,тези неща са рядко използвани в Румъния за разлика от България.Климата в тази част е степно- умерено – континентален.Зимите са меки а лятото горещо.Землището на селото е разположено в обширно равнинно плато с гористи хълмове както е в северна Добруджа,но зоната е степна.
Исторически тук,според археологическите находки са били племената на гетите и римляните.Северна Добруджа е единствения румънски регион , където дълго време са пребивавали римляните.В ранното Средновековие това е районът където хан Аспарух основава българската държава.След византийското управление,когато Петър и Асен основават втората Българска империя,тя се разпространява и тук.При неиното падане,районът е част от феодалното раздробрена българска държава в 14 -ти век,управлявана от деспотите Добротица и Иванко.Румънската историография дълбоко не споменава за тези неща,за българи тук,а Добротница е според тях румънски феодал.За Иванко или за българските империи нито дума.Нито дума и за българи в селото,те се заменят с татари.Монетите на Иванко което е татарски васал,и носят татарска контрамарка се представят за наи- голямото татарско съкровище.Името на селото е Еникьой но според румънците е ‘старо име’,а гетите са даки.През19 ти век това е една от важните,значимите места на Българското национално възраждане.Името на селото значи „новоселци“,превеждан от турски,защото през Руско-турската война от1829-1830,тук се преместват много българи от северна и източна Тракия,от село със същото име сега в Турция.В освободителната Руско-турска война1877-1878,заедно с руските войски се завръщат тук,в България, много бесарабски българи.Местните българи работят усърдно за икономическия си просперитет и участват активно в църковно-освободителните борби,основават българско училище и българска църква-църковна община.Имената на легендите на националосвободителните войни Любен Каравелов,Стефан Караджа,поп Харитон,са ясно преплетени в историята на този най стар български край.След участието си в Първата Българска Легия,Апостолът на свободата Васил Левски посещава Тулча,където живее Стефан Караджа(в неговата къща сега са румънски наематели,прости хора за такава къща и не се грижат изобщо за нея).През март1866 се установява в Еникьой и става учител,по препоръка на Цаню Захариев и Васил Тотьович.Първоначално живее в къщата на Къньо Желязков.Друг негов хазяин е Коню Коябашев.В 1867 е даскал в съседното село Конгаз.Левски често пее псалтири в Еникьойския Храм Св Св Кирил и Методий.С гласа си,честността си и ведрия си нрав,дяконът печели възхищението на местните българи.Храмът е изписван в1866 от видните майстори на тревненската художествена школа от Захария Цанюв и синът му Стефан Захариев,тяхна творба е и иконостаса му.Патронната икона на храма е подарена от Васил Тотьович,роднина на Левски по майчина линия от Карлово. Църквата е добре запазена и до днес,въпреки скромния облик.И до днес тук се извършва Богослужение,но на румънски език.Според румънците тук винаги е имало само румънци и татари,На 6юли 2011 на входа на сградата е открит барелеф на Васил Левски от ВМРО, единствената българската организация която е била някога в последните 30 години тук. .Младия зограф е повлиян от личността на Апостола с който 3 месеца делят квартира в селото,и става един от революционерите участвали в Априлското Въстания с Тревненската Чета.В селото Левски развива революционна пропаганда,организира патриотична ‘Тайна Дружина’,които да подготви населението за бъдещо въстание и активна съпротива против турците,черкезите,татарите.Организира състезания по борба,гимнастика,стрелба,надбягване,прескачване на ровове,възпитава чувството за красота при децата с подреждането на цветя и клонки в класната стая и др.Запознава се с поп Харитон свещеник в село Конгаз.Не е изключено от тук да вземе прозвището си:’Дякон Василе,Львски те кръстихме;когато ний тогаз;от Еникьой в Конгаз,като прескочи хаджи Герговата мааза“-Манчо Ненков Джуджев учител от Еникьой.Посажда 3 крушки дървета в градината на училището което е близо 70години.Сградата на старото училище е и сега западно от пътя,на влизане в селото.След Берлинския договор в1878 започва румънската колонизация на региона.През Първата световна война тя е прекъсната,след прогонването на румънците Жителите на селото веднага въстановяват българска власт,общината,църквата и училището и изпращат 2телеграми-петиции до Народното Събрание и мин-председателия на България с което настояват за категорично и незабавно присъединяване към България.Първата телеграма от селската комисия с председател Димитър Стоянов Гемишлиев.Втората телеграма е от новообразувания орган на местната власт с председател Иванчо Козарев.Той идва до София,се срещна с премиера Васил Радославов и му връчва меморандум от“Първия добруджански велик народен събор“.Има и „Втори добруджански народен събор“от което излиза „първото добруджанско народно събрание.От Еникьой депутати в народното събрание на Добруджа от33души са Кирчо Кирчев и Крали Желев.По Берлинския Протокол цяла северна Добруджа става част от царство България,но с Ньойския Договор(Париж)става част от Румъния.След Крайовския Договор българското население е изселено от румънците .Днес селото има 3000 жители,болшинството румънци -внуци на румънски легионери или тукани-румънски българи.5 процента са с „неизвестна етническо принадлежност“(те са българи)Болшинството са земеделци.Селото се наименува от румънците Михаил Когълничяну,който бил първия рум външен министър и после премиер.Той е молдовец,роден в Яш . Правителството на Братияну не искаше северна Добруджа,даже се извини на българите заедно с румънския крал,но след тях,румънците си изостриха апетитите за тази българска плодородна земя и успяха да я получат.
