БЪЛГАРСКИ РИБАРИ ОТ РОДОПИТЕ
В ПРИСТАНИЩЕТО НА ПОРТО ЛАГОС. 1916-1917 Г.
По времето, когато това все още е българска, а не гръцка територия, само от няколко селища в Средните Родопи се практикувало професионално рибарство на Порто Лагос. То било най-разпространено като занаят в Устово и Момчиловци. През 1913 г. в Момчиловци са регистрирани 80 мъже рибари, следователно около 80 семейства са се издържали от професионално рибарство. Според запазена легенда този занаят бил упражняван от родопското население още от времето на Втората българска държава. Родители пращали своите момчета като харизани в именията на Бачковския манастир, който по онова време притежавал Боругьол (Бистонското езеро, Вистонида).
Днес Порто Лагос е село беломорско пристанище на Бистонското езеро в Западна Тракия, Република Гърция. Старото (турско) име на селото е Караагач. В годините след 1912-а Беломорската област е част от България и в пристанището е базирано капитанство „Порто лаго“ – поделение на Българския беломорски флот, и усилено се проучва да бъде построено главното българско пристанище на Бяло море, но след Ньойския договор територията е дадена на Гърция.
