СЪКРОВИЩЕТО ОТ КЕЛЕГЕЙ
„Келегей (Келегейские хутора), днес при с. Гладкивка, Херсонска област (табл. 75, 76). Открита е случайна находка между пясъчните дюни на левия бряг на Днепър, при вливането ѝ в Черно море. Заедно с предметите са били открити конски зъби със следи от зелен окис, получен вероятно от бронзови детайли на юзда. Не се съобщава за човешки кости, но вероятно става дума за гроб с цял или частичен кон. Включва следните групи предмети.
Накити: златна шийна гривна с кръст; висулка от сердолик в златна рамка; златна обеца с тристенна пирамидална висулка, златна обеца с висулка-манисто, пет златни пръстена и две златни висулки-пластини.
Коланни и ремъчни принадлежности и украси: две златни апликации-псевдотоки, фрагмент от Т-образна апликация, две сребърни токи за колан и още две сребърни – за обувни или портупейни ремъци.
Оръжие и снаряжение: къс от плетена желязна ризница, четири железни върха от стрели (един от тях тюркски тип – трипластинчат, с кръгли отвори в основата на пластините), фрагменти от железен меч и кинжал със златен обков на дръжките и накрайник на ножница с украса от гранули и цветни стъклени вставки, желязна юзда, част от желязно стреме, украшения за конска амуниция – златни звънчета и полусферични апликации, щамповани от тънък златен лист.
Съдове: златен рог за пиене, два фрагмента от сребърно сасанидско блюдо и кана, фрагменти от стъклен съд, фрагменти от сиви и жълти на цвят глинени съдове, подобни на известните от Канцерка и Таранов яр.
Монети: един солид на Юстиниан I, емисия от 545-565 г.; от Ираклий, емисия от 610-613 г. до 626 г.; пет солида от Ираклий и Ираклий Константин и Ираклион (613-641); един солид на Констанс II, емисия от 641-646 г.
Между предметите са забелязани късове от изгнило дърво и сребърни пластини от обков на дървено съоръжение (погребално ложе или негов капак?). Келегейската находка се датира от руските археолози в последната четвърт на VII в. – началото на VIII в. въз основата на хронологическата схема от А.К.Амброз и се свързва с присъствието на хазарите в Северното Черноморие. Въз основа на най-късната монета и на някои от предметите с ранноаварски аналогии (апликациите-псевдотоки и обецата с пирамидална висулка) тя уверено може да се отнесе към втората третина на VII в., което от своя страна изключва хазарите като етнос, имащ връзка с находката и я насочва към българския кръг паметници.
Златният рог за пиене и апликациите-псевдотоки придават особено значение на комплекса от Келегей. Познати в Северното Причерноморие от Малая Перешчепина, а в Унгария от Боча, Тепе и Кунбабони, те винаги са част от богат гробен инвентар. Съчетаването на двата предмета бе определено от Д. Ласло като признак за владетелско достойнство на техния притежател. Гробът от Келегей изглежда също е принадлежал на лице от висш ранг, поддържащ връзки с християнска Византия (огърлица с кръст, монетите). Сасанидският сребърен съд е могъл да попадне тук по същата причина, предизвикала вероятната поява на подобни съдове в Малая Перешчепина.“
Р. Рашев, 2005, 130-131.
