Мишарският диалект е един от диалектите на татарския език. В допълнение към него има и средния диалект и диалекта на сибирските татари. Преди това мишарският диалект се наричаше западен, тъй като по отношение на Казан мишарите живеят главно на запад. Ако вземем Татарстан, говорим за райони Буински, Дрожжановски, Прикамски и Закамие – Чистополски, Алексеевски, Аксубаевски, Новошешмински. Мишарите също живеят компактно в областите Уляновск, Пенза, Нижни Новгород и в Мордовия.
Фонетиката на мишарите е близка до фонетиката на древния български книжовен език. Фонетичната особеност на мишарския диалект е липсата на дълбоки [k] и [r], отворени [a], за разлика от грубото произношение в татарския език. Също така, буквата „h“ се произнася като на руски, а в позицията на началото на думата в диалекта на мишарите има йокане. Ако говорим за диалекта от гледна точка на речника, тогава има много заемки от руския език, адаптирани на татарски. Но има заемки от финно-угорските езици – мордовски, марийски, тъй като тези народи живеят главно в съседство с мишарите. Както казват учените, морфологията на татарския език се основава на мишарския диалект, така че няма особености в това отношение. За разлика от литературния татарски език, в синтаксиса на мишарския диалект въпросителни частици „-we / -me“ могат да се добавят към всяка дума, която има логическо ударение.
В мишарския диалект има цъкащи говори (вместо литературния [ш ’] или [w], [ц] се използва) и чъкащи говори (вместо съскащ [ш] се използва африката [ч]). В Татарстан има говорещи на цъкащи диалекти (в Дрожжановски, части от Буински и Аксубаевски райони), чъкащи диалекти (в райони Алексеевски и Алкеевски) и смесени диалекти (използва се [ц]) ,използва се съскащ [w ‘], африката [h]). В Татарстан има говорители на цъкащи (в Дрожжановски, части от Буински и Аксубаевски райони), чъкащи (в райони Алексеевски и Алкеевски) и смесени диалекти (Чистополски район).
