ТУРЛАЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Според легендата са наследници на тракийското племе трибали.
Считат за красиви мъжете с рунтави гърди и момите с малка уста.
Псуват винаги на жена.
Много са легендите за произхода на етническата група торлаци или турлаци, която населява основно села край Белоградчик и Чипровци, както и региона около Пирот в съседна Сърбия. Въпреки че са едва около 20 000 души, турлаците допринасят за цветността и колорита на Северозапада. Всичко в тях е интересно и уникално – от говора, до традициите, анекдотите, обичаите и кухнята. Известни са с горещия си нрав и твърдоглавост.
Много са теориите за произхода на името на етническата група – турлаци или торлаци (огласовката е според региона). Според една от тях те са наследници на едно от най-войнствените тракийски племена – трибалите. Според твърденията в тяхната общност дамите били с не по-малко сурови характери от мъжете. Придружавали ги при битки и ги подтиквали да продължат боя, като заставали зад редиците на биещите се и не им давали да побегнат в отстъпление. Спирали ги със смях и подигравки. Местните се шегуват, че затова и в региона често мъжете били наричани като прякор с имената на съпругите си – Иван Марин, Стоян Донкин и така нататък. Но връзката между трибалите и турлаците не е установена със сигурност.
Според друга теория името турлаци идва от говоренето на “ту”, типично за езика им. Интересен е фактът, че турлаците не признават буквите “ф”, “ъ” и “х”. Така вместо “филия” казват “вилия”, вместо “ръб” – “руб”, а вместо “хубав” – “убав”. Имат и специфични думи, които не са типични нито за българския, нито за сръбския език. Ако искате да си поръчате салата от домати в някоя селска кръчма е добре да имате предвид, че в този край всъщност им казват “петлиджан”.
Но да се върнем на теорите за произхода на думата “турлак”. Тъй като предците на турлаците били основно овчари се предполага, че думата произлиза от “търлак”, както били наричани летните кошари, в които мъжете прекарвали голяма част от годината. Друга версия твърди, че турците, наричали торлаци хората, които се хвалят много. Има твърдение, че името на етноса идва от турската дума “торла” или планина. А други са категорични, че произхожда от думата “тур”, която означава кула. По време на Римската империя имало много такива кули, които пазели преминаващите пътници и търговци. Те били охранявани от местното население, което заради това било наречено турлаци.
Найден Геров, който съставя първия си тълковен речник в края на 19 и началото на 20 век, ги определя като “диви и необуздани” балканджии. Те самите също признават, че са луди глави. Дори имат анекдот как се вари турлашка глава. Слага се в тенджерата с един камък и когато той омекне, значи и главата е готова. Така самите те илюстрират твърдоглавието си.
Не мерят и приказките си. Псуват от сърце, но не грозно на майка, а със специфични фрази и винаги в женски род, дори когато става въпрос за мъж. Така че ако чуете “Тая жена пръч ме убоде”, да имате предвид, че това е ругатня, предназначена за мъж.
Интересни са и идеалите им за красота, които поне в миналото са били от изключително значение при избора на спътник в живота. Той обичайно бил избиран от роднините. Но така или иначе сред основните критерии за момците били да са здрави, така че когато цепят дърва, да хвърчат навсякъде трески. Освен това било задължително да са с широки панталоните, на които турлаците казват “беневреци”. Мъжът трябвало да бъде задължително и с рунтави гърди. Защото повечето косми били признак за мъжественост. Повечето от турлаците ходели и с големи мустаци, също отличителна черта на етноса.
Критериите за момите също не били никак малко. Сред най-интересните от тях е, че бъдещата снаха трябвало да бъде с малка уста. При запознанство с родителите на момъка карали момичето да каже думата “мармалад” за да видят дали наистина е с малка уста. Дамите обаче често хитрували и казвали “конфитюр”.
Типичното облекло на турлаците било съставено от изцяло бели одежди, като изключение правел червеният пояс и чернят калпак. Свещенниците от този етнос до Освобождението също носели основно бели дрехи и можели да бъдат различени единствено по дългите коси и бради. Затова и наричали турлаците и “белодрешковци”.
Турлаците са хора, които грабят с пълни шепи от живота. И ако им се предостави възможност, не пропускат шанса. За това говори и най-известната им поговорка “Када кум прасе и ти вречу”. Тълкуването е, че всеки кум много обещава, но вместо да вярваш на празни приказки е добре да имаш с теб празен чувал, та да си го вземеш веднага.
Жените били магьосници в кухнята и правели от нищо нещо.
Най-известното им ястие е бял мъж.
Гордеят се с баницата, летния таратор и пълнените чушки с боб.
Турлаците били скотовъдци и през лятото живеели в изнесени кошари над селото, за да гледат животните. Въпреки това, заради постоянната сиромашия, ястията им били предимно безмесни, а животни колели основно по празниците. Жените били истински магьосници в кухнята, защото можели буквално от почти нищо да сътворят вкусни гозби.
Източник: Труд.бг
