Към серията „Интелектуалци от старо време“
Никола Чехларов (1876-1954) е роден в заможно търновско семейство в навечерието на Освобождението на България от османска власт. Завършва право в Лозана, Швейцария, и веднага след дипломирането си е назначен за съдия в Кюстендил. Издигналият се до председател на кюстендилското съдилище правист забелязва таланта на писаря Владимир Димитров (Майстора), помага му да организира първата си изложба (1 май 1903 г.), в хода на която са събрани дарения за талантливия младеж. С парите Владимир Димитров отива пеша до София и се записва в Рисувалното училище. През цялото си следване бедното селско момче е подпомагано финансово и емоционално от Никола Чехларов. Израз на специалното отношение на Майстора към неговия меценат е настоящият портрет, чрез който през 1910 г. школуваният вече художник представя фигурата на Никола Чехларов – изискан влиятелен мъж, гледащ не света с дистанциран скептицизъм, но с достъчна вещина, необходима на прозорливия ум за отделяне на трайното от бързопреходното.
Съпругата на Чехларов е също търновка – племенницата на Стефан Стамболов Елена Стойнова, по мъж Чехларова. Семейството има едно дете – Анастасия Чехларова (1906-1997), която получава името на баба си Анастасия – сестра на Стефан Стамболов. От 1909 Никола Чехларов е съдия във Върховния административен съд, където се и пенсионира през 1939 г. Не се ангажира с политическа дейност и оставя име на висок професионалист, достоен представител на съдийското съсловие.
В свободното си време Никола Чехларов рисува. Няма съзнание и самочувствие на истински художник. При него изкуството е хоби, осигураващо му свобода на въображението и възможност за пребиваване във високите светове на творчеството. Запазени са немногобройни творби на Никола Чехларов от различни жанрове и техники. Любимата му сюжетика са пейзажите, а предпочитаната техника акварелът. Без сам да блести като художник, Никола Чехларов оставя в българското изкуство ярка следа – подкрепения от него в решителен момент Владимир Димитров – Майстора. Оставя и посланието, че огънят на изкуството и културата може и трябва да се поддържа от всеки интелигентен, влиятелен и имотен човек – не само с пари, но с грижовност, авторитет, влияние, упование.
Никола Чехларов, портрет от Владимир Димитров-Майстора,
1910, м.б., платно, Национална галерия
На тази снимка от архива на Димитър Протич (ДА – Кюстендил) са съхранени образите на членовета на Окръжния съд в Кюстендил към 1 януари 1899 г. На втория ред в средата е Никола Чехларов. Тогавашният председател на съда Димитър Протич е трети отляво надясно. С присъщата на епохата театралнна постановъчност, старата фотография ни среща със седмина млади, образовани и амбициозни мъже, на които се е крепяла съдебната система в ключов за националното ни развитие период.
