Полско-литовските татари са генетично най-близки до волжките татари и севернокавказките ногайци BLOGGER

Полско-литовските татари са генетично най-близки до волжките татари и севернокавказките ногайци

Преди седмица в полското село Бохоники беше погребан мигрант от Сирия, който загина при опит да премине границата от Беларус. В това село живеят татари – само около 100 души. Мюсюлманската общност в Бохоник прави всичко възможно да помогне на събратята по вяра в беда на границата. „Милиарди татари“ публикува материал, разказващ за изследването на генофонда на полско-литовските татари, което показа, че волжките татари, ногайците от Северен Кавказ, както и таджиците и узбеците са най-близо до липките.

Изследван е генофондът на населението на живеещите в Беларус полско-литовски татари (липок). В техния генофонд около две трети е западно-евразийския компонент и една трета – източноевразийския компонент. Очевидно последното отразява влиянието на далечни миграции – степните номади от Златната Орда, заселили се в Централна и Източна Европа. Тъй като тези мигранти са приели славянския език, техните степни корени се доказват главно от техните гени.

Статията, публикувана в списание Scientific Reports, представя резултатите от генетично изследване на полско-литовски татари (те се наричат ​​липки) на територията на Беларус. Тази етническа група се развива през Средновековието в резултат на взаимодействието на степните номадски народи и заседналите народи от Източна Европа и произходът му е много интересен за генетиците. Основните автори на статията представляват Института по генетика и цитология на Националната академия на науките на Беларус и Естонския биоцентър в Тарту (първият автор Василий Панкратов, ръководител Алена Кушнаревич).

Освен в Беларус, липки татари живеят и в Литва и Полша, общият им брой е около 12 хиляди души, говорят славянски език, по религия са предимно мюсюлмани сунити. Според исторически източници те са дошли във Великото херцогство Литовско от Златната орда в периода от края на 13 век. До средата на 16 век основата на етническата група са татарите, които влизат на служба на литовските князе. В процеса на формиране те са повлияни и от миграции от Крим, Приазовието и от Дон. В тази етническа група настъпва смяна на езика – до началото на 17 век липките сменят тюркския език на славянски, но запазват религията си. Най-голямото количество  на полско-литовски татари живее в Беларус, което наброява повече от 7 хиляди души. Авторите на статията използват абревиатурата BLT (белоруски липки-татари).

Анализирахме 120 проби от напълно секвенирана mtDNA, включително 11 BLT проби и други проби от 35 популации; 1628 STR хаплотипа от 81 популации, включително 74 BLT хаплотипа; 1231 геномни генотипа от 87 популации, включително 6 BLT генотипа.

Резултатите показват, че Y-хромозомният генофонд на BLT включва 15 хаплогрупи, някои от които имат ясна географска препратка: Източна Европа и Волго-Уралския регион (N-Tat, R1a-M458, R1a-M558, R1b-M412 и R1b-M478), Централна Азия (R1a-Z2125 и Q-M242), Южен Сибир (Q-M242 и R1b-M478), Кавказ и Близкия изток (G2a-U1, J1-P58, J2aM410 и J2b-M12) . Така хаплотипите Q1a-M346, R1b-M478 и R1a-Z2125 са подобни в BLT с тюркоезичните популации на Централна Азия (киргизите, казахите, узбеките), а хаплотипите G2a-U1 и J1-P58 са подобни на кавказките популации . Що се отнася до беларусите, живеещи с тях на една и съща територия, въпреки че съставът на хаплогрупите BLT и беларусите се припокриват, има значителни разлики в честотите на хаплогрупите между тях.

Митохондриалният генофонд на BLT е доминиран от хаплогрупи C, G и D. Хаплотиповете, открити в BLT, са често срещани в Централна Азия (сред казахите, киргизите), във Волжско-Уралския регион (волжски татари, калмики), Сибир (якути , евенки) и дори в Източна Азия (хан китайци, тибетци). Така както бащината, така и майчината наследствена линия запазват следи от далечни генетични потоци, което е показателно за миграции на дълги разстояния в историята на популацията.

A. Схема на филогенезата на Y-хромозомни хаплогрупи, открити в беларуските татари – липки.

Б. Карта, показваща местоположението на популациите, използвани в работата.

Регионът на Кавказ е подчертан в рамка и показан в долния десен ъгъл на картата в по-голям мащаб. Популацията на BLT е показана в лилаво. C. Схема на филогенезата на митохондриалните хаплогрупи, открити в липоксите на беларуските татари По-долу са цветовете, съответстващи на различни региони.

На следващия етап авторите анализираха данни за широк геном (в рамките на целия геном) за единичен нуклеотиден полиморфизъм (SNP маркери) в BLT проби и други популации. Въз основа на тези данни те извършиха анализ на основните компоненти на PCA, който посочи мястото на BLT на генетичната карта на Евразия. На графиката на PCA беларуските татари са лепкави, образувайки гъста група, разположена между Централна и Източна Европа и Централна Азия. Най-малкото генетично разстояние между BLT и волжките татари, ногайците от Северен Кавказ, таджиките и узбеците от Централна Азия.

График за анализ на главните компоненти (PCA), базиран на пълна генетика голямо разнообразие от SNP маркери в 63 популации.

За да характеризират спектъра на предшествениците в генома на BLT, авторите извършиха анализ на ADMIXTURE. Поставяйки условния брой на популациите на предците k = 6, авторите показаха, че две трети от генома на BLT се състои от европейски (сини) и близкоизточни кавказки (сини) компоненти. Останалата трета принадлежи към два варианта на източноевразийския компонент: оранжевото е типично за китайците Хан, а жълтото за Сибир.

Графика на ПРИМЕСИ – структурата на родовите компоненти в беларуските татари от Липки и други популации (общо 81 популации). Броят на предшествениците е k = 6.

Взети заедно, методите PCA и ADMIXTURE показват, че в автозомните геноми на BLT (с изключение на Y хромозомата и mtDNA) значителна част са алели, характерни за Източна Евразия.

Друг метод за анализ, използван от авторите, е да се оцени броят на сегментите с общ произход (IBD сегменти) в геномите на BLT и околните популации. Оказа се, че най-голям брой сегменти с общ произход BLT споделят с популациите на Централна и Източна Европа, а на второ място са популациите на Волго-Уралския регион.

И накрая, оценката на степента на хомозиготност показа, че общият брой и дължина на хомозиготните сегменти в BLT е по-висок, отколкото при беларусите и е сравним с популациите на Южен Сибир (алтайци, буряти, тувинци), което показва висока степен на ендогамия (бракове в рамките на една група).

Заключения
И така, както показа проучването, въпреки че западноевразийският компонент доминира в генофонда BLT, той също съдържа доста висок дял (30%) от източноевразийския компонент. Това е разликата между BLT и околните популации – белоруси, поляци, литовци. Y-хромозомните и митохондриалните хаплотипове показват източниците на този компонент – Централна Азия, Сибир, Монголия. Авторите заключават, че този източноевразийски компонент е по-вероятно резултат от миграции на дълги разстояния, отколкото дългосрочна генетична дифузия.

Тъй като източноевразийският компонент може да бъде проследен не само по мъжката линия на наследяване, но и по mtDNA и автозомни маркери, най-вероятно населението на BLT е основано не само от татарски легионери, които са влезли в служба на литовските князе, но и от номадски племена, които се преселват в Източна Европа и се заселват там с цели семейства. …

Фактът, че този компонент се е запазил през цялото пребиваване на BLT в Европа, се играе от частичната генетична изолация на населението на липкските татари. Въпреки че с течение на времето делът на западноевразийския генетичен принос в техния генофонд се увеличава чрез генни потоци от местното население. Историческите източници записват бракове между мъже от BLT и местни жени през периода на Великото херцогство Литва. А приликата между BLT, беларуси и поляци в хаплогрупата R1a-M458 показва потока на мъжкия ген от околните популации към BLT.

Въпреки факта, че техните предци са говорили тюркски език, веднъж в Източна Европа, BLT бързо го сменя на славянски. Въпреки това авторите подчертават, че родовите имена, запазени в тях, датират от тюркоезичните племена от Златната Орда.

Полско-литовските татари могат да се разглеждат като уникален пример за преселници от евразийските степи към Европа, които сменят номадския си начин на живот със заседнал, тюркски език на славянски, но са запазили паметта за своите степни предци в гените си.