Знаете ли откога се произвеждат вагони в България? Добре известен е Вагоностроителният завод в Дряново, но той започва да изработва собствени вагони едва в края на 40-те години, а преди това е само работилница за ремонт и поправка.
Доста преди края на споменатия период обаче, в епохата на Царство България, родината ни също има свое предприятие за производство на железопътни вагони, а също така и на мостове. То е основано от производителя Стоян Анастасов, който създава своето ,,Първо българско акционерно дружество за фабрикуване на вагони и машини“ през 1922 г.
Атанасов е роден около 1863 г. в Казанлък, но млад заживява в София и придобива висше инженерно образование. А историята на фабриката всъщност започва още от 1908 г., но тогава тя все още не е бъдещото голямо акционерно предприятие. През 1908 Анастасов построява първата сграда на фабриката върху парцел от 5000 кв м. в т.н. Индустриален квартал на София – приблизително дн. квартал Орландовци.
Планът е в това промишлено хале да се произвеждат ,,железни конструкции и вагони“, както намираме в публикация за Анастасовата фабрика в книгата ,,Труд и промишленост“ от 1930 г. И наистина, в първите години от съществуването си предприятието ремонтира вагони от инвентара на Българските държавни железници, но след това двете Балкански, и най-вече Първата световна война сериозно забавят нейното развитие. Едва през 1922 г. тя се събужда за нов живот и вече може да пристъпи към свое собствено производство на товарни вагони.
Поръчките към ,,Първо българско АД за фабрикуване на вагони и машини“ започват да се увеличават. Измежду първите му нови поръчки първата голяма е пак от БДЖ – трябва да се ремонтират 248 вагона! Тя е последвана от втора за 1300 вагона, следваща за 217, а след това пристига и поръчка за построяване на товарни вагони.
Тъй като увеличеният брой на поръчките вече изисква по-голямо работно пространство и друга вътрешна организация, предприемачът с голям размах Стоян Анастасов създава (в рамките на предприятието) завода за железни конструкции с интересното название ,,Независима България“, а също така през 1924 г. заработва и завод за обработване на дървен материал, защото в онази епоха кошовете на вагоните са най-вече дървени.
Дървообработващото звено се помещава при жп гарата Крепостен батальон, което е при тогавашното село Подуене и се нарича ,,ЕЛКА“ (разбира се, нищо общо с по-късните електронни калкулатори).
Ясно виждаме, че производителят се е стремял към възможно най-голяма независимост от доставчици и т.н.
Макар българинът да е председател на управителния съвет на акционерното дружество, най-големите притежатели на акции в него са австрийски индустриалци. Това не трябва да ни изненадва, защото е известно, че още от ХІХ век Австрия силно се интересува да инвестира и печели от развитие на железопътните превози на Балканите – да си спомним за барон Хирш и неговата компания ,,Източни железници“, която след 1869 г. построява важни железопътни линии в Османската империя.
Иначе управителният съвет на нашата фабрика се състои от самия инж. Анастасов (до смъртта му през 1925 г.), д-р А. Ходжов, Стоян Милошев и чужденците барон Банханс и Жюл Бидерман. Директорските постове са разпределени между унгареца д-р Арпад Тондай, инж. Георги Филипов и инж. Иван Сивков.
В годините на върха на работата двете подфабрики на предприятието дават работа на около 300 – 400 души, а според споменатата по-горе публикация в тях се произвеждат над 100 вагона месечно! Според нас може обосновано да се предположи, че по-голямата част от тази продукция е изработвана с цел износ – просто в България е по-евтино да се произведат. А и освен това 100 вагона на месец е едно огромно число, което е доста над нуждите на БДЖ! В края на 1937 г. обаче работата на фабриката е пресечена, защото чуждестранните акционери решават фирмата да спре с изработването на железопътни вагони.
Десетилетията време са ни оставили и тази реклама на фабриката от първата половина на 30-те г., поместена в тогавашно списание. Тя е ценна, защото ни указва точните адреси на най-важните обекти на фабриката – администрацията и двете фабрики, допълващи се една друга. Тази за железните конструкции за мостове, колоосите за вагони и други техни стоманени части през 20-те и 30-те г. се намира в т.н. Индустриалния квартал, а дървообработващата – при жп гарата Крепостен батальон.
Рекламата е типична за това как в онази епоха изглежда типичната печатна реклама и как се отделя от колоните текст около нея. Тази напр. е в черно-бяло каре, оградено от рамка от характерни елементи. Поначало, при други реклами, фигурите могат да са различни, а печатът цветен, но това по-рядко се прави, а всъщност обикновено цветни са кориците.
Най-вероятно именно във фабриката на Стоян Анастасов са произведени първите български железопътни вагони. За съжаление обаче в момента нямаме информация за запазен някъде вагон на този интересен наш производител. Вие знаете ли нещо?
Антон Оруш
Снимка 1: Фабриката за вагони на Стоян Анастасов
Снимка 2: Фабриката за вагони на Стоян Анастасов – звеното в Подуене
Снимка 3: Фабриката за вагони на Стоян Анастасов – административната сграда и производствен цех
Снимла 4: Фабриката за вагони на Стоян Анастасов – хале за сушене и монатж на дървени материали
Снимка 5: Реклама на фабриката
