Да съживиш архивите: IT специалист популяризира българската история с помощта на технологиите
Срещаме ви с Янко Илиев, чиято професия са новите технологии, а страст – нашето минало: комбинация, която стои зад няколко от новите исторически блога у нас.
Знаете ли дали има наградени войници от вашия роден град или село, участвали в Първата световна война? Колко са на брой? Кои са те? А къде можете да намерите информация за тях?
Днес, няколко седмици след като отбелязахме 70-тата годишнина от началото на архивното дело в България, ви срещаме с един професионален IT специалист и историк по душа. Човек, за когото историята е хоби, а запазването на историческата памет – кауза.
Янко Илиев е на 30 години и работи като анализатор на данни в IT компания. В свободното си време се занимава с история и вече е създател на няколко исторически блога, последният от който е посветен на наградените войници от Първата световна война – проект, който се базира на данни от българските държавни архиви и ги пренася в дигиталния свят, за да помогне да запазим паметта на героите.
Янко Илиев.
“Откакто се помня се интересувам от история. Когато аз бях ученик, все още нямаше толкова широк достъп до интернет и основните начини да се сдобиеш с информация бяха научно-популярни предавания по телевизията, както и четенето на книги. Така започнах и аз да се интересувам от история, която се превърна в мое хоби в гимназията, в университета, както и до момента”, споделя ни Янко.
“Днес, когато като професионалното ми занятие са новите информационни технологии, се опитвам ако мога, да направя мост между двете неща. Да съчетая това, което умея и това, което приемам като свое хоби, а по този начин и да направя историята малко по-достъпна за хората.”
Паметта за героите
Офицери провеждат преглед на група щурмоваци в пълно бойно снаряжение. Южния фронт, 1917 г. Снимка: Царство България въ цвѣтъ.
Първата световна война е наречена Голямата война заради мащабите и обхвата си. Тя засяга на практика всяко едно българско населено място чрез мобилизацията на фронта. Съсредоточени върху официалните причини и последици от войната, рядко обръщаме внимание на отделните личности. Проектът на Янко, който ни запознава с броя наградени българи от войната 1915-1918 г., е един от примерите, които ни стимулират да мислим за историята по-широко.
“Този проект съчетава всъщност три неща, от които се интересувам аз лично. На първо място, е историята като цяло. Второто е наградната система на Царство България. Съответно и наградените войници. И на трето място са новите технологии и тяхната помощ, за да се дигитализира информацията и да се представи по един по-нагледен начин за публиката. Тези три неща се сляха в едно благодарение на данните, предоставени на сайта на Държавна агенция “Архиви”.
На картата има над 50 000 имена. За съжаление, не за всички има данни откъде са били родом или къде са загинали, но поне за тези, за които имаше информация, я систематизирах, чрез специален софтуер, който използвах за тази цел. Няколко месеца редактирах данните, за да съм убеден, че всичко е коректно. Данните от ДАА не са на сто процента пълни и се надявам, че в бъдеще, ако има желание и интерес от тяхна страна, аз също ще направя това, което трябва от моя страна, за да бъде тази карта по-пълна и да представя информацията в своята цялост,” разказва ни Янко и разкрива малко повече за мотивите да създаде проекта, които преплитат професия и хоби:
“Една от причините да създам тази карта е именно да практикувам уменията си специално в този софтуер, който използвах. Но, от друга страна, основната причина беше, че тази информация съществува само като текст и е трудо да придобиеш представа за общия брой наградени.
Както има един израз: “От дърветата не можеш да видиш гората.” И така се получава – има толкова много данни, но нямаш база за сравнение, да видиш, например, какъв е броят по населени места, какъв е броят по видове награди или медали.”
Работата с архивите – хоби с полза за обществото
Групова снимка на жители на град Елхово в народни носии. Елхово, 20-те години на XX в. Снимка: Царство България въ цвѣтъ.
Работата с архивите не е лесна, нито бърза. Тя, обаче е важна. Различните типове исторически документи, снимки и подобни материали са основен източник на знания за миналото ни и на запазване на паметта. Архивното дело, както и всяка една друга дейност продължава да се адаптира към света на дигиталната трансформация, в който живеем. Новите технологии създадоха много предизвикателства, но и възможности за развитие на архивите.
Една от тези възможностите е демократизирането на достъпа до архивите, каквито са и проектите на Янко Илиев, включително “Царство България въ цвѣтъ” и “Български царски ордени и медали”.
“Може би нещо, с което най-много се гордея, е безплатният информационен сайт, посветен на наградната система на Царство България. Там вложих доста усилия. Около 2 години събирах информация и снимки, а след това ги обработвах”, разказва ни Янко.
Докато сайтът за медалите и ордените вече е обобщил наличната към момента информация, блоговете за Първата световна война и за фотографиите от Царство България продължават да събират историческата памет. Създаването на блог с исторически снимков материал също не става за една нощ. Янко работи по проекта 4 години, като зад инициативата стои и над 10-годишен негов опит в оцветяването на фотографии. Той ни разкрива и че придаването на цвят на черно-белите снимки не е никак лесен процес – оцветяването на една снимка отнема много часове пред компютъра: от 2 часа до 50 часа за най-сложната снимка, която е обработвал Янко.
“В блога става дума за оцветяване на черно-бели фотографии, разбира се, с интерпретацията на художника – в случая аз. Има обаче една голяма част от хора, които не одобряват оцветяването на стари фотографии и мислят като цяло, че това разваля самата фотография и я вади от контекст, едва ли не.
Разбира се, аз съм пристрастен, но мисля, че самото оцветяване на фотографии трябва да се приеме като вид художествена интерпретация малко или много. Особено когато става дума за цветовете. Нанасянето на цветовете е дигитално, а самите обекти на снимката няма как да се променят”, разказва ни Янко.
Променят ли се героите вчера и днес?
“Оцветяването на тази фотография отне буквално месеци.” На фотографията присъстват членове на Висшия военен съвет на Царство България от 1909 г. Снимка: Царство България въ цвѣтъ.
Разбира се, няма как да не попитаме Янко за това разбираме ли смисъла на ордените и медалите от българската история и на техните носители – героите от миналото.
“Доста субективен отговор бих дал, тъй като реалностите не са тези, които са били преди 105 години. Не знам дали мога да съпоставя двете, но трябва да кажа, че всяко време има своите герои. Както преди 100-тина години нашите прадядовци и дядовци са загинали в името на своя идеал, така и днешните хора имат своя идеал. Всяко поколение има своите герои.
Не е задължително герой да носи на гърдите си кръст или медал. Признанието е въпрос на гледна точка в родовата памет най-вече. Така че, докато тези хора се помнят и техните имена се споменават, не е задължително да са били в даден списък на наградените. Тоест, да са сякаш един ред в някаква архивна книга. В този ред на мисли – радвам се, когато виждам хора на моята възраст или дори по-млади, които показват гордо снимки на своите прадядовци с медалите и помнят техния подвиг – че са загинали за Родината,” споделя ни Янко и заключва:
“Всяко време има своите герои, както казах. Трябва да се замислим кои са героите на днешното време и съответно да помислим как можем да им помогнем.”
Моята българска история
Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.
В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.
