На 1 август 1291 г. алпийските кантони Швиц, Унтервалден и Ури подписват договор за вечни времена, наречен „Вечният съюз“. През 19 век датата на този договор става национален празник на швейцарците, които до този момент са вярвали, че Вилхелм Тел, селянин от кантона Ури и национален герой, е създал швейцарския съюз. Съюзът се разраства през годините и се оказва изключително устойчив, независимо, че всеки от двадесетте кантона има собствена конституция и законодателство, а в страната има четири официални езика.
Хабсбургите обаче не признават автономните права на съюзените кантони, дадени им от Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и херцог Леополд Австрийски предприема поход срещу швейцарците. На 15 ноември 1315 г. в прохода Моргартен се срещат 9000 австрийски войници с 1700 швейцарци. Швейцарците блокират прохода, разделят австрийската пехота от кавалерията и с алебарди и брадви избиват 2000 австрийски рицари.
Отново се оказва, че добре организираните армии не са в състояние да водят битки в пресечена и горска местност срещу противник, използващ нестандартна военна тактика, а това се случва и на Квинтилий Вар, чиито легиони са изтребени от германските племена в Тевтобургската гора, и на Балдуин Фландърски, разгромен от Калоян при Одрин.
Хронистът Йохан от Винтертур пише за битката при Моргартен:
„Това не беше битка, хората на херцог Леополд бяха изклани като добитък, планинците ги избиваха като овце. Яростта на конфедератите беше толкова голяма, че австрийската пехота предпочете да се удави в езерото, отколкото да падне жертва на яростта на враговете.“
Това е един от историческите епизоди, в които малко на брой хора предизвикват големи последствия. Битката при Моргартен осигурява независимостта на швейцарската конфедерация, увековечена със съюзния Бруненски договор между швейцарските общини и е първата стъпка към формиране на швейцарската държава.
Битката при Моргартен, миниатюра от швейцарската хроника на Бенедикт Чахтлан, 15 век
