Хроника на Седемгодишната война. Битката при Росбах.
В началото на юли 1757 г. стратегическата ситуация за Прусия се усложнява изключително много. 100 000-силна френска армия под командването на маршал Луи-Шарл Летелие, херцог д’Естре нахлува в Хановер. Други 24 000 французи, водени от Шарл дьо Роан, принц дьо Субиз, и 60 000 австрийци, водени от принц Йозеф Фридрих от Сакско-Хилдбургхаузен, тръгват от Франкония в посока към същия Хановер.
Основните сили на Австрия (110 000 войници и офицери), водени от фелдмаршал фон Даун и херцог Карл от Лотарингия, тръгват от Северна Бохемия към границите на Прусия. На 26 юли армията на маршал д’Естре разбива 24-хиляден пруски заслон близо до Гастенбек. След това Хановер попада под френско управление.
Шарл дьо Роган, принц дьо Субиз
.
Йозеф Мария Фридрих Вилхелм Холандин от Сакс-Хилдбургхаузен.
Фридрих II трябваше спешно да се втурне към пруската част на Саксония, за да предотврати обединението на силите на херцог дьо Ришельо (той замени маршал д’Естре на поста му) с войските на принцовете дьо Субиз и Сакс-Хилдбургхаузен. По-нататъшното развитие на събитията благоприятства пруския монарх. В началото на октомври частите на херцога на Ришельо не предприемат активни действия. На свой ред австро-френската армия се ограничава само до превземането на Магдебург.
Скоро пруският крал получава новина, че австрийската армия, водена от фелдмаршал фон Даун и херцог Карл от Лотарингия, заплашва Берлин, извършвайки грабителски набези в околностите. Пруският монарх на 18 октомври се втурва да защитава столицата. Веднага след като основните пруски сили се изтеглят от Саксония, войските на принцовете дьо Субиз и Сакс-Хилдбургхаузен започват отново настъплението си.
Фридрих II Велики.
Фридрих II трябваше да направи втори поход в Западна Саксония. Той пресича река Заале и на 3 ноември достига до село Росбах, което се намира на 30 км западно от Лайпциг. Пруското разузнаване открива предните позиции на австро-френските сили. Намираха се на 2 км от прочутото поле Лютцен. Именно върху него на 16 ноември 1632 г. шведската армия на Густав II Адолф побеждава императорската армия на генералисимус Албрехт фон Валенщайн.
Първоначално пруската армия се намираше на 2 км от северните покрайнини на Росбах, покривайки фланговете си с потока Лейх (вляво) и река Гайзел (вдясно). На свой ред съюзниците заемат силна позиция на хълмовете между селата Крумпа и Мюхелн, отзад на северния бряг на река Гайзел.
На 4 ноември Фридрих II прави прегрупиране на силите си, като премества армията си още на юг – между селата Бедра и Росбах. Така той защити фланговете и предната част до завоя на потока Лейх. Пруската армия имаше 22 000 души и няколко десетки оръдия. Според руския военен историк Н. П. Михневич, Фридрих II е имал под оръжие 23-24 хиляди души (31 батальона и 45 ескадрила).
В отговор принцовете дьо Субиз и Сакс-Хилдбургхаузен правят 90-градусов завой на дясното си крило, заемайки линията на южните покрайнини на Мюхелн – село Брандеров. Отпред, на около километър от центъра на австро-френските сили, беше разположен авангардът на френския генерал Сен Жермен (6000 души).
Съюзните командири решават да използват численото си предимство, заобикаляйки противника със силите на левия фланг, за да нанесат удар от страната на Росбах. Общо френско-австрийските сили наброяват 43 000 души (20 батальона и 18 ескадрили) и около 100 оръдия.
Сутринта на 5 ноември 1757 г. съюзниците тръгват от село Брандеров на югоизток в три колони (38 000 души) в посока село Петстед (2 км южно от Росбах). В същото време французите и австрийците не си направиха труда да разузнаят района, а по време на марша биеха на барабани и пееха победни химни и песни.
Битката при Розбах на 5 ноември 1757 г.
Отряд на генерал Сен Жермен (8000 войници) е преместен в процепа между селата Грост и Алмсдорф (3 км западно от Розбах). Фридрих II веднага разбра плана на врага. Както винаги, пруският монарх действаше бързо и решително.
За заслон от отряда на Сен Жермен е поставен заслон от 2000 кавалеристи близо до селата Шортау и Лайх (2 км северозападно от Росбах). Останалите сили на пруския крал се концентрират на изток от Росбах между село Лунщед и планината Янус. На този хълм бяха изложени артилерийски батареи (18 оръдия).
Около 12 часа на обяд колоните на Шарл дьо Субиз и Йозеф от Сакс-Хилдбургхаузен преминаха Петстед и завиха на североизток към село Райхертсвербен (2 км югоизточно от Лунщед и 4 км от Росбах). В този момент пруската кавалерия (38 ескадрона), водена от генерал-майор Фридрих фон Зайдлиц, бързо атакува съюзническия авангард
Почти веднага пруските оръдия удариха челото на австро-френската колона с почти пряк огън от хълма. Появата на врага беше толкова неочаквана, че съюзническата авангардна кавалерия се смеси и се втурна право към маршируващите си части.
Началник на авангарда -Австрийският генерал Хилдбургхаузен се опитва да спре прусаците, като хвърля срещу тях кирасири и конни жандарми с подкрепата на 30 оръдия. Фон Зайдлиц обаче прехвърля тези сили в южните окраини на Райхертсвербен. По това време пехотата на херцога на Брауншвайг (25 батальона) атакува пехотата на маршал де Субиз и фелдмаршал на Сакс-Хилдбургхаузен.
За известно време австрийците и французите устояват на натиска на яростно натискащите прусаци. Скоро от юг се появиха конниците на фон Зайдлиц. За няколко минути пруските конници най-накрая разпръснаха вражеската кавалерия на юг от Райхертсвербен.
Надграждайки успеха, фон Зайдлиц бързо зави на запад и заобиколи село Тагевеберн, отивайки направо към центъра на дясната колона на съюзниците. Конните прусаци лудо се врязаха в бойните редове на австрийците и французите. Няколко минути по-късно маршируващата армия на принцовете дьо Субиз и Сакс-Хилдбургхаузен избяга. Само швейцарските полкове на Сен Жермен се оттеглят в перфектен ред.
Пеша и на коне прусаците с радостни викове започнаха да преследват бягащия враг. Съюзниците се опитаха да се разпръснат из района. Въпреки това, войниците на фон Зайдлиц и херцогът на Брауншвайг вече не можеха да спрат, унищожавайки всеки, който дойде под ръка. Бранденбуржците , чиито територии наскоро бяха под френска окупация, бяха особено яростни.
Бягството на съюзниците придоби катастрофални размери. Полкове и батальони в пълен състав хвърляха боеприпаси, раници, кираси, шлемове. Пехотинците хвърлиха оръжията и амунициите си, дори се отърваха от тежките ботуши , за да улеснят бягането. Хиляди хора се втурваха с възможно най-високо темпо в посока Фрайбург и Ерфурт, докато пехотата понякога изпреварваха конниците.
Тези, които нямаха възможност да бягат надалеч , бързо се предават масово. Така в Райхертсвербен двама пруски драгуни пленяват повече от сто австрийци и французи, които вече не мислят за никаква съпротива. Час и половина след първите изстрели битката е безвъзвратно загубена от армиите на Австрия и Франция.
Общите загуби на съюзниците възлизат на около 10 000 души, от които 7 000 са пленени, включително 9 генерали и 326 офицери. Според R. E. Dupuis и T. N. Dupuis съюзниците губят общо 10 150 души. Според изчисленията на И. В. фон Арченголт французите и австрийците са загубили 3560 души убити и до 7000 пленници. Според Н. П. Михневич Франция и Австрия заедно са загубили 7000 войници и офицери. Като трофеи Фридрих II получи целия вражески конвой и 67 оръдия .
Загубите на пруската армия възлизат на 532 души – 165 убити и 376 ранени. Сред тях беше и героят на битката – фон Зайдлиц. Веднага след битката пруският крал го повишава в чин генерал-лейтенант и го награждава с Ордена на Черния орел, най-високата тогава военна награда на Прусия.
Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц-Курцбах.
