РИТУАЛЪТ “ ПРЕДОЙ “ – ВЛАДИМИР ПАВЛОВ

Владимир Павлов

Ритуалът „предой“, празник, характерен основно за Родопите и празнуван от овчарите. Календарно се обвързва с деня на Св. св. Константин и Елена (21 май, 2 юни ст. ст.). Разпространен е в цялата Родопска област (празнуван е и в отделни селища от Пиринския край) и е почитан както от християните, така и от помаците (селата Жижево, Вълкосел, Црънча, Буйново и мн. др.), които (в чисто помашките села) го празнуват в края на май – началото на юни. На този ден се извършва тържествено общо доене на овцете и отбелязване на количеството мляко, което всеки стопанин трябва да получи. Това се прави там, където стадата са сборни, т.е. животните в стадото принадлежат на повече от един стопанин, но се отглеждат на общоселски начала. Обикновено всеки собственик сам издоява овцете си в присъствието на другите, като количеството издоено мляко се записва на т. нар. рабош (или четал). Според това количество се определя и количеството мляко, което стопанинът ще получава от стадото през сезона. Мерната единица за количество обикновено е ведро. Както на Гергьовден, така и на Предой, празникът завършва с обща трапеза и увеселение. За разлика от Гергьовден обаче тя се устройва до мандрата или кошарите. Участват основно овчарите със семействата си. Ястията са баници (клѝнове), кола̀ци, мляко и млечни продукти, както и задължителният курбан. Пак за разлика от Гергьовден, където се коли агне, за курбан на Предой се избира по-охранено животно – шиле или овен, което по традиция е дарено от някой стопанин. Честа практика са и чеверметата. На трапезата отново се изричат благословии (обикновено при разчупването на хляба (колаците), извършвано обикновено от най-старата жена или съпругата на кехаята (притежателят на най-много овце)). Наред с Гергьовден, на този празник се извършва т. нар. гадаене по плешка, като се използва плешката на жертвеното животно за курбана. Пеят се песни, играят се хора, устройват се състезания.