Диверсантът на Петър Велики: Андрей Ушаков, забравения патриарх на руските специални части
Ушаков. Началник на Службата за тайни разследвания
„Ако имах много такива офицери, щях да бъда напълно щастлив“: каза Петър I за Андрей Иванович Ушаков. И за това имаше основателни причини. През 1708 г., по време на Великата Северна война, когато руската армия отстъпва на шведите и избягва обща битка, царят създава отряди, предназначени да „безпокоят“ шведите. Специалните „партии“, действащи изолирано от основните сили, включваха кавалеристи: драгуни, казаци, калмици. Основната цел е разузнаване и водене на „малка война“ (засади, набези и др.). Те бяха оглавявани от най-интелигентните офицери, които знаеха как да вземат бързи и независими решения.
Петър I заповяда на диверсантите:
„неприлично е да безпокоите врага с партии … докато обикаляте вражеската армия“
„с всички мерки да се стремите да вземете висш офицер, за да бъдем наясно с намерението на врага“
„постоянно да се проверява чрез партиите и чрез шпиони какво прави врагът … къде отива и да се изпраща изявление за това през всичките дни.“
„да поправим всичко за сметка на врага … но в наша полза“
Един от най-доверените на цар Петър офицери бил А.И. Ушаков – негов адютант, капитан-лейтенант от Преображенския гвардейски полк. Неговият отряд през есента на 1708 г. включва донските и чугуевските казаци и калмиците. Размерът на отряда варира от 300 до 600 войници през пролетта на 1709 г. A.I. Ушаков отива в украинските земи, действайки пред авангарда на шведската армия, затруднявайки нейното движение. Диверсантите разрушаваха мостове, правеха завали по пътищата, изгаряха фуражни резерви в селата.
Стандартната атака срещу шведите е извършвана през нощта и е описана в доклада по следния начин: „Нашата група уби четирима души и отне оръжието и конете… и изчака преследване от тях“. Целта на атаката е да предизвика преследване, да я примами в засада и да ги унищожи. От неочаквани удари не са пощадени и запорожките казаци, бойни другари на хетмана-предател Мазепа.
Отрядът действа само на 1,5 км от основните сили на шведите, като пленява младши офицери и редници от тях. Освен това А. И. Ушаков обеща на местните (украински) казаци, че ако доведат при него шведски генерал, той ще им плати 2000 рубли, за полковник – 1000 рубли. и още надолу. Цената на войник беше определена на 5 рубли. Спътникът на Ушаков, капитан-лейтенант Ф.О.Бартенев отива в имението на Мазепа, но не го намира там.
Натрапчивостта на „ушаковците“ пречеше на шведите. През нощта на 26 ноември 1708 г. близо до град Кореницкое шведите атакуват отряда на Ушаков с пехота и коне от три страни. Битката продължава около час. Диверсантите се освободили , губейки 5 души. По техни изчисления щетите за шведите възлизат на 35 бойци, в т.ч. висш офицер. Шведите обаче не пускат партизаните. Седмица по-късно последва друга нощна атака. Отряд на А.И. Ушаков губи още 6 бойци, 20 ранени, губи 50 коня. Ушаков заповяда да се оттеглят, поставяйки нощни засади. Петър I, след като научи за трудното им положение нареди да се приближат до руските войски, но А.И. Ушаков не се подчинява и смело отговори, че не може да направи това, „няма да има задоволство“.
По-късно Петър I изпраща своя адютант и хората си в най-важните райони, където отрядите водени от А.И. Ушаков биват от голяма полза за действията на руските войски, като се получава най-ценната информация и действуват като шпиони. На 14 март 1709 г., действайки като част от нападението на фелдмаршал Б.П. Шереметев в тила на шведите, офицерът от разузнаването A.I. Ушаков, разбива вражеската партия при Голтов, „бият “ 52 души, като вземат в плен 5 младши офицери и 19 унтерофицери. През същия период Ушаков, който лично е участвал в атаките, отново е ранен. Кариерата на диверсант за Андрей Иванович Ушаков приключва след победата при Полтава. По-късно той завинаги вписа името си в историята на Русия, оглавявайки службата за тайни разследвания.
