ВИДИН ПОД ВОДА
През март 1942 г. водите около остров Богдан замръзват. Ледовете образуват бент, ледена тапа и нивото на река Дунав рязко скача. В нощта на 4 март кметът на Видин Стефан Тотев нарежда църковните камбани да бият тревога, за да спаси спящите хора. Защитните диги край Видин не издържат и реката залива града. В онази нощ температурата е минус 30 градуса. Хиляди къщи са наводнени, над 300 са разрушени, 13 души изчезват в ледените води на бушуващата стихия. По улиците водата достига до 5 метра. В борбата с бедствието участват военният гарнизон на града, немски войници с надуваеми лодки, един взвод доброволци и ученици от видинската Мъжка гимназия. Реакцията на правителството е светкавична. След броени часове в града пристига влак с понтонни команди, лодкари от Лом и Варна, санитарни линейки и камиони, които спасяват хора, доставят вода, одеала, легла, откриват походни кухни. През деня пристига още един влак на Червения кръст със стоки от първа необходимост, продукти, въглища, газ, бензин и експлозиви за разбиване на ледените блокове. Близо 19 000 души от 20 000-то население на града веднага са евакуирани към близките села и градове. След няколко дни леденият бент при остров Богдан е бомбардиран и разбит от самолети на Луфтвафе и реката се връща в коритото си. В помощ на пострадалите българите събират и даряват 55 000 000 лв., държавната помощ е 24 000 000.
яне
