Сакрални следи
Преображенският манастир до Велико Търново е един от най-впечатляващите съхранени до наши дни реликти на възрожденската култура. Съзидан в днешния си вид от майсторите Димитър Софиянлията и Колю Фичето, той дължи блясъка си на стенописите на Захарий Зограф. Иконостасът е шедьовър на възрожденската дърворезба, а олтарните икони са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Богатата му библиотека пази ценни скрижали от духовното битие на нацията през XVIII и XIX век, а прикътаните в Дервентския проход стари здания са попили следи от бунтовническите мечтания на отец Матей Преображенски и Васил Левски, Филип Тотю и Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и още редица революционни дейци.
Яркото присъствие на автентичните ценности от епохата на културен и политически подем на нацията е само една от причините да мислим историческото си наследство като дар, който не винаги се крещи мощно за още и още публични финанси и не принизява стойността си на фона на перманентно рекламираните в медии и по научни форуми фрагменти от други епохи – досъзиждани, доизмисляни, свръхинтерпретирани и лишени от целостта и монолитността на живи и общодостъпни съкровища от мащаба на Преображенския манастир.
Картината е платно на Цанко Лавренов, носещо заглавие „Преображенският манастир“, 1957, 47/57 см.; градска художествена галерия – Пловдив
