Крушево е паланка от около 500 и повече къщи в една прелестна долина на „Ирин-Пирин“. От дясно е селското поле, обгърнато от един Пирински гребен, който се вие в разнообразни гънки дори до Рупелската теснина при Струма; от ляво се издига прочутата Шарлия или както си я наричат селените „Планината“, лятнята резиденция на серските бейове и агаряни; на север, не далеч от селото, е мощната фигура на Али-Ботуш, един от най-високите върхове на Пирин. Между Крушево и Шарлията тече река Белица, която се заражда от ручеите на тая планина. Нейният път е всред една разкошна долина: тя се вие в елегантни извивки низ потънали в зеленина градини или покрай тераси от лозя и лозници, впива кристалните си води в падини от кичести горички, клокочи и бучи всред теснини от гигантски канари, до дето достигне страшната Валавищка клисура, в чието гърло е построена Демир-Хисар – Железната крепост. Измъква се от там и, след като напои обширните Демир-Хисарски градини, известни по своите буйни овощия и сочни зеленчуци, разлива благодатта си низ Джумайското поле и най-сетне влиза в обятията на Струма. Няколко големи и малки села са кацнали по тая хубава долина. Кърчево, Крушево, Герман, от дясната страна на реката, Цървища и Елешница от лявата…“
Илия Гологанов. По долината на Белица. (Българска сбирка, XVIII, 5, с. 314, София, 1911).
На снимките: Долината на река Белица при село Крушево с поглед към Али Ботуш и част от крепостната стена на Демир хисар (Валовища).
