ВЯРАТА В СВЕТИ МИНА ДАВА СИЛИ НА ЛЕСКОВО ПРЕЗ 1909 Г. ДА ОТХВЪРЛИ ГРЪЦКИЯ ТЕРОР

Първенци от с. Лесково в двора на църквата „Свети Мина” след празнична служба на български език в деня на светеца. Някои от тях, чиито имена споменаваме, по-късно са убити от гърците. В средата поп Христо Иванов, до него с колониалната шапка е гост от Европа

Свети Мина е пазител на село Лесково, Мегленско. През 1848 г. българите изграждат църква на негово име. В продължение на 4 дни, всяка година през ноември лесковчани празнуват тържествено празника на светията. От околните села се стичат много гости и миряни, дирещи чудо от светеца. През октомври 1909 г. гърците скрояват пъклен план, да принудят на празника Лесково да премине към Патриаршията. Със заплахи от андартски терор са подкупени някои от селските първенци. Това се разчува и на 1 ноември в Лесково пристига гевгелийският архиерейски наместник отец Константин Саев. Придружава го войводата Аргир Манасиев, учител по това време в Гевгели, с 10-ина бивши четници от с. Тушим. При влизането им в селото децата се разбягват и настава олелия, от страх че идат андартите. Когато се разбира, че са българи настъпва успокоение. Посреща ги възрастният лесковски поп Христо Иванов. Вечерта в къщата на стария отец се събира цялото село, за да обмисли, как да запази църквата и училището си. Пред тях Христо Иванов и поп Стойчо Янчев се изповядват, че насила им е дадена по 1 турска лира от гъркомана Въндо Стоянов, като били заставени да служат в църквата на гръцки език. Самият патриаршистки свещеник Костадин п.Димитров, със сълзи на очи признава, че и дядо му, и баща му и самият той са чисти българи, но служил по гръцки, защото насила бил ръкоположен и дал клетва пред владиката в Лерин. Насърчени, селяните единодушно решават Лесково да остане към Българската Екзархия. По това време в къщата на един от малкото гъркомани Иван Стари Николов, се била притаила андартска чета, в готовност да тероризира и изтезава непокорните българи. След като разбират за решението, подплашени и от присъствието на легендарния Аргир Манасиев, критските разбойници духват на петите си. На 8 ноември с радостна детска глъч наново се отворя, заключеното по донос от владиката българско училище, с учител Диню Балтов от с. Гавалянци. В църквата „Свети Мина” за деня на покровителя на селото, свещениците Христо Иванов и Стойчо Янчев отслужват празнична литургия на български език.

Три години по-късно, през ноември 1912 г. село Лесково е окупирано от гръцката армия. За верността към българщината, гърците си отмъщават жестоко. Късат страници от българските букварчета на децата и с тях запушват устата на свещениците, учителите и видните първенци. Андарти подпалват селото. В пламъците на собствения си дом намира смъртта родолюбивия старец, уважавания Траю Голев от големия лесковски род Голевци. Насред селото е разстрелян Иван Стойков. Избити са Митре Димитриев, Токо Голев, сина на ръководителя на ВМОРО Яне Кулов, Митре, братята Думо и Митре Ичови, Митре К. Серкаров, Миче Матин, Стойче Яну Голев, Ичко Митрев Шутлев, Гоно Сайзов, Въчо Вакъров. През 1924 г. на преклонна възраст поп Христо Иванов е прогонен и с 35 семейства се изселва в Тополовград, където умира на 94 години.*