Историците са доказали южноуралския произход на древните бойни колесници
В Древен Египет и Древна Гърция те се появяват по-късно.
Един от носителите на престижната награда в чест на маршал Огарков през 2021 г. беше ръководителят на лабораторията по експериментална археология на Научно-образователния център за евразийски изследвания на Южно-Уралския държавен университет (Челябинск) и директорът на Асоциацията Археос Иван Семян . Наградата беше връчена на Огарковите четения, организирани от Центъра за анализ на стратегии и технологии (CAST).
Кореспондентът на „МК“ разговаря с лауреата, който експериментално доказа, че бойните колесници не са изобретени в Древен Египет или Месопотамия, а на територията на днешна Русия – в Южен Урал.
Останките от бойни колесници са открити в древни погребения в Южен Урал още през 1972 г. Но едва наскоро беше възможно да се докаже техния приоритет. За това беше необходимо тази бойна машина да бъде реконструирана въз основа на намерените елементи от сбруя и фрагменти от колесници.
Екип от изследователи под ръководството на Иван Семян проведе успешни полеви тестове на реконструкцията на най-старата колесница в света. Доказано е, че тези колисници са били не само първите в света, но са имали и основно военно предназначение, като са иновативно оръжие за господство за своята епоха. Изследваният период – така наречената култура Синтаща – е археологическата култура от бронзовата епоха на Южен Урал. Датира от XXI-XVIII век пр.н.е. Открити са общо 27 колесници. Колесницата Синтаща беше колосален технически пробив на своето време. Това увеличи мобилността на обществото и предизвика нова вълна на древна глобализация.
Като пример за нов, доминиращ вид война, колесницата Синтаща постепенно се разпространява на територията на Централна Азия, Близкия изток и Балканите.
„Фрагменти от първите колесници са открити в Южен Урал през 1972 г.“, спомня си археологът. – Това са най-старите двуколесни колисници в света. В гробището те откриват, наред с други неща, и сбруя за коне – рогови щитни бузи (част от комплекта за юзда. – „МК“).
Но в продължение на почти 40 години продължи разгорещената научна дискусия за това за какво са били използвани тези колесници. Някои настояваха за военна употреба, докато други твърдяха, че е невъзможно да се движите в колесница в степта по пресечен терен и още повече да се биете върху тях. Бяха представени различни предположения: от транспорт на статус до ритуален атрибут.
Накрая експериментално доказахме, че първите колесници са били използвани предимно за война. Значението на нашия експеримент се крие във факта, че сложихме край на много дискусии, възникнали по тази тема.
Преобладаващото мнозинство е на мнение, че за първи път колесниците се появяват в Древен Рим и Древен Египет. Почти никой не знае, че тяхната родина е Южен Урал и Северен Казахстан.
Пътят, по който колесниците се разпространяват на толкова големи разстояния, е археологически записан. Първо, те се озовават в Централна Азия, а през 17-16 век пр. н. е. се озовават в Близкия изток. Един от народите, хиксосите, нахлуват в Древен Египет с колесници през 15 век пр. н. е., превземат го и установяват своята династия.
Ето защо мога да кажа с увереност, че в древен Египет колесниците се появяват сравнително късно. Технологията за създаване на колесници се разпространява в Древна Гърция през Поволжието, руските степи и Балканите. Военните технологии се разпространяват много бързо по всяко време.“
– Признати ли са изследванията ви на Запад?
– Разбира се. Подготвяме публикация, но трябва да проучим няколко точки в нашето изследване, да вземем предвид нюансите и да изградим структура за бъдеща научна статия.
– В кое научно списание смятате да публикувате?
– Не сме си поставили за цел да бъде публикувано в някое конкретно списание, но е ясно, че трябва да бъде Scopus – международна база данни за научни публикации. Ще се опитаме да публикуваме нашата статия в най-достойната научно списание. Например в „Журнал на археологическите науки“. Между другото, съвсем наскоро „Nature“ – едно от най-известните научни списания в света по природни науки – се заинтересува от един от нашите експерименти и ние им изпратихме резултатите. По-късно те обявиха, че могат да правят материал с нас в бъдеще. Ще търсим други места, където можем да публикуваме нашата статия.
В Древен Египет и Древна Гърция те се появяват по-късно.
Един от носителите на престижната награда в чест на маршал Огарков през 2021 г. беше ръководителят на лабораторията по експериментална археология на Научно-образователния център за евразийски изследвания на Южно-Уралския държавен университет (Челябинск) и директорът на Асоциацията Археос Иван Семян . Наградата беше връчена на Огарковите четения, организирани от Центъра за анализ на стратегии и технологии (CAST).
Кореспондентът на „МК“ разговаря с лауреата, който експериментално доказа, че бойните колесници не са изобретени в Древен Египет или Месопотамия, а на територията на днешна Русия – в Южен Урал.
Останките от бойни колесници са открити в древни погребения в Южен Урал още през 1972 г. Но едва наскоро беше възможно да се докаже техния приоритет. За това беше необходимо тази бойна машина да бъде реконструирана въз основа на намерените елементи от сбруя и фрагменти от колесници.
Екип от изследователи под ръководството на Иван Семян проведе успешни полеви тестове на реконструкцията на най-старата колесница в света. Доказано е, че тези колисници са били не само първите в света, но са имали и основно военно предназначение, като са иновативно оръжие за господство за своята епоха. Изследваният период – така наречената култура Синтаща – е археологическата култура от бронзовата епоха на Южен Урал. Датира от XXI-XVIII век пр.н.е. Открити са общо 27 колесници. Колесницата Синтаща беше колосален технически пробив на своето време. Това увеличи мобилността на обществото и предизвика нова вълна на древна глобализация.
Като пример за нов, доминиращ вид война, колесницата Синтаща постепенно се разпространява на територията на Централна Азия, Близкия изток и Балканите.
„Фрагменти от първите колесници са открити в Южен Урал през 1972 г.“, спомня си археологът. – Това са най-старите двуколесни колисници в света. В гробището те откриват, наред с други неща, и сбруя за коне – рогови щитни бузи (част от комплекта за юзда. – „МК“).
Но в продължение на почти 40 години продължи разгорещената научна дискусия за това за какво са били използвани тези колесници. Някои настояваха за военна употреба, докато други твърдяха, че е невъзможно да се движите в колесница в степта по пресечен терен и още повече да се биете върху тях. Бяха представени различни предположения: от транспорт на статус до ритуален атрибут.
Накрая експериментално доказахме, че първите колесници са били използвани предимно за война. Значението на нашия експеримент се крие във факта, че сложихме край на много дискусии, възникнали по тази тема.
Преобладаващото мнозинство е на мнение, че за първи път колесниците се появяват в Древен Рим и Древен Египет. Почти никой не знае, че тяхната родина е Южен Урал и Северен Казахстан.
Пътят, по който колесниците се разпространяват на толкова големи разстояния, е археологически записан. Първо, те се озовават в Централна Азия, а през 17-16 век пр. н. е. се озовават в Близкия изток. Един от народите, хиксосите, нахлуват в Древен Египет с колесници през 15 век пр. н. е., превземат го и установяват своята династия.
Ето защо мога да кажа с увереност, че в древен Египет колесниците се появяват сравнително късно. Технологията за създаване на колесници се разпространява в Древна Гърция през Поволжието, руските степи и Балканите. Военните технологии се разпространяват много бързо по всяко време.“
– Признати ли са изследванията ви на Запад?
– Разбира се. Подготвяме публикация, но трябва да проучим няколко точки в нашето изследване, да вземем предвид нюансите и да изградим структура за бъдеща научна статия.
– В кое научно списание смятате да публикувате?
– Не сме си поставили за цел да бъде публикувано в някое конкретно списание, но е ясно, че трябва да бъде Scopus – международна база данни за научни публикации. Ще се опитаме да публикуваме нашата статия в най-достойната научно списание. Например в „Журнал на археологическите науки“. Между другото, съвсем наскоро „Nature“ – едно от най-известните научни списания в света по природни науки – се заинтересува от един от нашите експерименти и ние им изпратихме резултатите. По-късно те обявиха, че могат да правят материал с нас в бъдеще. Ще търсим други места, където можем да публикуваме нашата статия.
