През 1922 г. правителството на Александър Стамболийски приема предложението на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски денят да бъде честван като Ден на народните будители. А през февруари 1923 г. цар Борис ІІІ окончателно подписва обнародваното решение.
Защо е бил нужен точно тогава точно този ден?
Не е трудно човек да си представи какво е било националното самочувствие на българите по това време. България току-що е излязла от Първата световна война, подписан е крайно унизителният Ньойски договор и народът нарича това Втора национална катастрофа. Само 9 години по-рано българите са преживели Балканските войни, който пък са Първата национална катастрофа.
Към онзи момент, към 1922 г. българският народ има нужда от пример, който да последва, за да намери мотив да съгражда отново своята мечтана България.
Но примерът не идва толкова от революционерите или от героите във войните, а от онези българи, които допринасят за истинското национално събуждане чрез… образование и култура.
Будителят, който дойде от… Земеделския съюз
Министърът на просвещението Стоян Омарчевски, който на практика въвежда честването на Деня на народните будители, е убеден член на БЗНС. След като завършва гимназия и се увлича по политиката, той работи две години като учител в Белоградчик и и Видин, далече от родната Нова Загора.
През месец май 1920 г. Стоян Омарчевски е избран за министър и действа с изключителен размах. Предложението му да се обяви Ден на на народните будители е едно от многото неща, които прави като министър на просвещението. За едва 3 години, в които е министър, той успява да въведе задължителното основно образование, увеличава броя на училищата от 561 на 1676, за което издейства от МС значителни средства за новите строежи… и е един от създателите на модерните културни институции
Сред многобройните заслуги на Омарчевски е законът за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Търново, като част от поредицата стъпки, които целят „достъпни народни библиотеки“ и „поощрение на родната литература и изкуство“. За последното успява да убеди парламентът да приеме „Закон за насърчение на детската литература“, дълъг едва страница, според който детската литература на български език се освобождава от данъци.
Министър Омарчевски, който е личен приятел на Стефан Македонски, внася през септември 1920 година в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за народното просвещение, с който са създадени Художествената и Музикалната академии.
Кои са будителите?
В Деня на народните будители честваме тези, които са ни накарали да се замислим. И тук не става дума само да се замислим за националната си идентичност и за запазването на българския род. Защото учителят по математика не кара учениците да мислят за величието на българската история, но има помага да разберат света, в който живеят.
Впрочем, това правят повечето учители днес. А когато един млад човек (или пък народ) се изправи пред трудности, само доброто разбиране на реалността може да го измъкне, да му даде сили да преодолее препятствията и да продължи напред.
Ако човек потърси списък с честваните като „народни будители“, ще забележи, че списъците са различни по състав, като включват радетелите за българската книжнина и култура от средните векове насам.
Комунистическият режим отменя този празник през 1945 г., наричайки го „буржоазно-националстически“. Празникът е възстановен през 1990 г., веднага след падането на режима.
Споменът за мъртвите служи на живите.
Споменът за делото на Омарчевски е добре да бъде пазен, защото на българското образование са нужни реформи. Иначе младите българи ще спрат да мислят, а това е равносилно на смърт.
Днес честитя празника на всички български учители, университетски преподаватели и учени, с благодарност, че все пак не оставиха българската нация да умре от липса на мисъл, въпреки всички трудности, пред които бяха изправени през последните няколко десетилетия.
Защото не се будят умрелите, а заспалите.
