Сула срещу Таксил и Архелай
86 г. пр.н.е Източно Средиземноморие
Води се война между Рим и Понтийското царство.
След поражението на Атина през март (1) Луций Корнелий Сула напусна планинска Атика, където не беше много удобно да се бие, и отведе легионите си в равнините на Беотия. Това се дължи и на липсата на храна в Атика. А снабдяването от морето било блокирано от Архелай, командирът на цар Митридат VI Евпатор (2), чиято флота била в Мюнихия.
И това въпреки факта, че армията на Таксил, друг командир на цар Митридат, се приближаваше от север. Докато Сула обсаждал Атина, Аркатий, синът на Митридат, завладял Тракия и Македония, прогонвайки римляните оттам. Принцът обаче скоро се разболява и умира в Тисей. Таксил поведе армията си.
След падането на Пирея Архелай се отправя към Термопилите, където са разположени част от войските му. Тук се приближиха и остатъци от войските на Дромихет.
Таксил и Архелай скоро обединиха усилията си. Общият брой на обединената армия след това е – сто хиляди пехота, десет хиляди конници, деветдесет сърповидни колесници.
Имаше обаче един проблем.
Армията беше многонационална и се състоеше от различни нации. Състои се от траки, жители на Понт, скити, кападокийци, битинци, галати, фригийци, жители на други страни, завладени от цар Митридат. И те бяха командвани от техните национални командири. Естествено, повечето от тези воини не бяха нетърпеливи да умрат за цар Митридат. Ако се интересуваха от нещо, това беше възможността да ограбят. И ако има опасност, може да избягат.
Архелай беше категорично против битката със Сула, вярвайки, че проконсулът и неговите войски трябва да бъдат изтощени от малки схватки, но Таксил беше нетърпелив за решителна битка и тъй като той беше по-стар ранг, тогава … Сула също искаше да се бие преди легионерите му изядат последното от събраното в Беотия.
Беотия и Атика
Научавайки, че в равнините на Беотия, където са били легионите на Сула, войските на Таксила и Архелай идват, легатът Хортензий, умел, но нетърпелив военен водач, повежда своите кохорти от Тесалия, която защитава от понтийците, да се присъединят към със Сула.
След като научават за похода на Хортензий, Таксил и Архелай устройват поредица от засади по пътя му през планинските клисури. Обаче херонеецът Катис, един от спътниците на Сула от гърците, дойде от Сула при Хортензий и поведе войските по обходен път през Парнас към крепостта Титор във Фокида.
Хортензий лагерува в Титора. През деня той отблъсква атаката на войските на Таксил срещу неговия лагер, а през нощта, когато понтийците спяха, той изтегли войските си от лагера и слезе в Патронис, където се приближаваха легионите на Сула.
Така двете римски армии се обединяват.
Осъзнавайки, че дори обединените сили на Сула и Хортензия са значително по-ниски по численост от армиите на Таксил и Архелай, Сула взе най-доброто, което беше намерено в Еритрейската равнина, където се приближиха понтийските войски – висок хълм, където имаше източници на вода и на които беше удобно да се защитава.
Тук е издигнат лагерът на римляните.
Но Таксил и Архелай направиха грешка, като поставиха лагера си така, че в случай на поражение да няма къде да избягат от него.
Таксил бързо разбра от пленниците, че общият брой на войските на Сула и Хортензий е хиляда и петстотин конници и петнадесет хиляди пехота (вар.: около четиридесет хиляди римляни, италианци, гърци и македонци) и затова започна да строи войските си за битка. Архелай категорично възрази, предлагайки да обградят римляните и да ги уморят от глад, но никой не го послуша.
При вида на толкова голяма вражеска армия, чиито войски покриваха почти цялата равнина до хоризонта, много командири и редници от армията на Сула бяха обзети от страх. Те категорично отказаха да напуснат лагера, за да се бият с врага извън стените му.
Противниците, виждайки, че римляните се страхуват от тях, започнаха да им се подиграват и тъй като вече има проблеми с дисциплината в армията на Таксил, много командири и техните воини от армията на Понт, от презрение към римляните, престанаха да спазват всякакъв ред. и изпълнява заповеди. Те се заеха с по-позната работа – грабеж, за който се разпръснаха из Беотия. Някои отишли на много големи разстояния от лагера си. Много малко останаха в лагера на Таксил.
Докато воините на Таксил унищожаваха град Панопей, плячкосвайки Лебадия и редица други градове и села, Сула, който разбра каква полза може да се извлече от подобно безредие във вражеската армия, изби страха на войниците си . Той принуди легионерите да копаят ровове и да отклоняват коритото на река Кефис, безмилостно наказвайки небрежните.
Упоритата работа доведе до това, което искаше проконсулът. На третия ден легионерите започнали да молят Сула да ги поведе в битка. На което проконсулът отговорил, че чува гласовете не на воини, жадни за битка, а на хора, които не искат да работят. Но ако легионерите наистина искат да се бият, тогава нека завземат разрушения акропол на разрушения град Парапотамия, разположен на планината Гедилия, където напредва отряд от „медни щитове“ на армията на Архелай.
Легионерите веднага изхвърлили инструмента за окопаване и, въоръжени, забързали към руините на акропола.
Кратка схватка – и на планината Гедилия вече имало римски гарнизон. Това хареса на проконсула.
И тогава гърците от Херонея се приближиха до него, чийто отряд беше част от армията на Сула, и поискаха от проконсула да спаси града им от поражение, тъй като пленниците съобщиха, че Архелай е изпратил част от войските си в Херонея. Сула незабавно изпрати легион в Херонея, воден от трибуна Авл Габиний (вар.: Ериций), и отряд херонейци. Габиний успява да влезе в Херонея преди командирите на Архелай и градът е спасен.
Самият Сула изтегля останалите войски и ги поставя между планината Гедиля и армията на Архелай. До него обаче стигнала новината, че понтийците са завзели планината Фурии от Херонея, което направи позицията на римляните в Херонея много опасна.
След това на следващия ден Сула, оставяйки легион и две кохорти при планината Гедилия, поведе останалите войски към Херонея.
При Херонея го срещнаха Габиний и двама херонейци – Хомолойх и Анаксид, които помолиха войниците да изгонят понтийците от планината Фурия – те знаеха малко известна пътека, по която е възможно да се изкачат до върха на планината неочаквано за врага. Сула им даде воини, начело на които постави трибуна Ериций.
Самият проконсул построява армията си в равнината близо до Херонея.
Пехота в центъра, кавалерия по фланговете. Сула разпредели левия фланг на Мурена, десният поведе себе си. Галба и Хортензий със своите помощни кохорти застанаха в тила в хълмовете. Те бяха натоварени със задачата да предотвратят обкръжението на римляните, тъй като Архелай, разполагайки с по-многобройни войски, събра на единия си фланг голям брой кавалерия и лека пехота, подготвяйки се да разтягат фронта и да изпрати тези войски във фланг и тил на римляните.
Схема на битката при Херонея
Ериций и херонейците отидоха незабелязани до планината Фурии и удариха понтийците, които бяха в планината. Атаката била неочаквана за понтийците и те избягали в паника от планината Фури надолу. Удряха ги в гърба с копия и макар мнозина избягаха от стръмните склонове бяха убити. При бягството до три хиляди от тях паднаха. Част хукна към фалангата на воините на Архелай и … разстрои нейните редици.
Сула веднага се възползва от това, който веднага поведе легионерите си в атака. Римляните напреднали толкова бързо, че понтийците нямали време да използват сърповите си колесници. Колесниците, над шестдесет на брой, бяха преобърнати от римската тежка пехота, която се вклини в редиците, неспособни да изравни редиците си с фалангата, чиито воини бяха въоръжени със сариса.
Тук на римляните най-упорито се съпротивлявали над петнадесет хиляди роби, които Архелай извикал в армията си. Римската тежка пехота ги замеряла с пилуми, а след това с мечове започнала бавно да ги притиска назад.
Когато запалителни стрели и копия прелетели от задните редове на римляните към робите, те не издържали и избягали .
Междувременно кавалерията и леката пехота от десния фланг на армията на Архелай, от една страна, влязоха във фланга на римляните, където бяха пресрещнати от кохортите на Хортензия, от друга, те пробиха римския център, където ги срещнаха кохортите на Галба. Обаче римляните се оказват твърде малко и две хиляди конници на понтийците прогонили кохортите на Хортензия и Галба към хълма, а по-късно напълно ги завзели. Сула забеляза това и начело на кавалерията се втурна на помощ на Хортензия и Галба.
Веднага щом направи това, Архелай атакува десния фланг на римляните с големи сили и „медните щитове“ на Таксил , които дойдоха да помогнат на Архелай.нападнаха войските на Мурена
Сула се замисли – къде е по-нужен? – но бързо взе решение. Трябваше да спасява Хортензия и Галба от обкръжението и след като ги извади от него ,изпрати Хортензия с четири кохорти да помогнат на Мурена, а самият той с петата кохорта побърза да се върне на своя фланг.
Пристигането на Сула вдъхна смелост на воините му и съпротивата на Архелай и неговата вече разочарована фаланга беше бързо сломена. След като изпрати част от войниците си да преследват бягащите, самият Сула побърза да помогне на Мурена. Заедно те пуснали в бягство „медните щитове“ на Таксил и ги преследвали до реката и планината Аконтия. Тук понтийците били притиснати до отвесни скали и били разбити.
Междувременно друга част от римляните атакува лагера на Архелай. Последният направи грешка, като побърза затвори портите му излагайки значителна част от войниците си на унищожение от римляните. И тогава той изведе разстроените редици от лагера в битка, отваряйки портите. В резултат на това бягащите към лагера се смесват с редиците на новосформираните отряди и римляните се втурват в лагера и организират клане в него.
Новината за тази битка се разпространила из цяла Елада и много от воините на Таксил и Архелай, които плячкосвали и не участвали в битката, избягали или избягали в Мала Азия. В резултат на това от цялата огромна армия Архелай и Таксил доведоха само десет хиляди войници в Халкис, които запазиха бойните си формирования и бойна ефективност.
Сула постави трофей в памет на тази битка и отпразнува победата в Тива.
Построил театър, където се състезавали спортисти.
В същото време проконсулът отнел от тиванците половината от земите им и ги прехвърлил под юрисдикцията на храмовете на питийските и олимпийските богове, за да компенсира поне частично храмовете за загубите, които понесли, когато по заповед на Сула, от тях са изтеглени пари по време на обсадата на Атина.
След това Сула се отправи към Еврип на Архелай. Той се качи на корабите и отплава, възнамерявайки да слезе в Закинтос. Но там римският гарнизон на града атакува десанта на Архелай. Архелай не прие битката и се върна в морето.
