На 27 октомври 1859г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници, които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей е роден Акад. Александър Стоянов Теодоров-Балан. Български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН. Брат е на генерал Георги Тодоров. Завършва Болградската гимназия. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Акад. Балан е създал и въвел в употреба 63 думи в българския книжовен език. Това е ненадминато в световната практика. Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.
Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През 1884г. се установява в София и 4г. работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1893г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903г. „За македонските работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.
Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889г. и няколко пъти след това е избиран на същия пост (1896–1897, 1902–1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900, 1904–1905). В края на ХIX век и началото на XX век, Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939г. е почетен доктор на Софийски университет и действителен член на БАН. От 1907г. до 1910г. е главен секретар на Българската екзархия.
В 1909г. Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „Летоструй“. Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. „Български турист“.
Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му – французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.
Той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица „Христо Георгиев“ 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин, и др., го виждат само за малко на университетски празници.
Синовете му – Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е „доживотен строг тъмничен затвор“ /цитат/. За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.
Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959г. в София.
