Снимка –арх. Костадин  Сандев с родословното дърво

Човешките съдби  си приличат, но в същото време всяка е  уникална сама за себе си и е ценна частица от общата история, която се допълва и обогатява с разказите на хората, решили да съберат миналото и бъдещето в настоящия момент. Доказва го и историята на фамилията Сандеви.

Архитект Костадин Сандев  е роден в Дупница, за да бъде записан българин, защото между 1944 – 58 година започва македонизацията на населението от Пиринския край. Майка му Лиляна  е от Дупница и в деветия месец от Сандански, където живее със съпруга си, отива в родния си град, за да роди детето си българче на 15 септември 1947 г. Костадин е кръстен  на дядо си, чийто корен е от село Зарово, Солунско.  Баща му се казва Иван и  носи името на своя дядо. Имената  Иван и   Костадин се редуват в рода Сандеви.  Фамилията тръгва от  пра- пра- дядото  Александър , записан в с. Зарово някъде в началото на 1800 година,  но за него се знае малко.

Снимка – Семейството на баба Паскалина  Сандева

Бежанската вълна през Балканската война 1912 година довеждат семейство Сандеви  в Горна Джумая, където се раждат бащата на Костадин – Иван и чичо  му Владимир. През 1923 година дядо му Коста е убит като участник в Септемвийското въстание. Баба му Паскалина, за да отгледа двете си деца, има втори брак и се преселва в Илинденци. Баща му Иван среща Лиляна и създават семейство.

Снимка –Семейство Сандеви от родословното дърво

Костадин е събрал данни  и за родословието на съпругата си Вилхелмина, която идва от богато добруджанско семейство . Запознават се като студенти по архитектура. Имат двама сина –  Иван и Александър. Вторият е наследил и професията им – архитект и има две деца – Константин и Вилхелмина. Имената в тези два рода няма да се загубят, подновяват се по традиция.

Снимка – Заровалийски фамилии в Зарово -2009 година

От 2009 година в продължение на десет година  група наследници на заровалийски фамилии  от Благоевград посещават село Зарово, в подножието на Круша планина. Арх. Сандев се впечатлява от каменната зидария  на запазените стари къщи в селото. Радва се, че гърците възстановяват черквата „Свети Илия”, която също е изгоряла  при запалването  на селото, но днес привлича с прекрасния си вид  гости и туристи. Показа ми една икона „Успение на Света Богородица”, която е заснел и по-късно нарисувал, за спомен от този храм. Именно с тази българска икона всяка година в днешното  село Никополи  в  Северна Гърция, правят шествие на 15 август –Голяма Богородица. Над вратата на храма Костадин  Сандев  открива  плащеница, поръчана от българин, посетил Божи гроб  и я нарисувал като дар за тази черква. От 1888 година до днес българският надпис стои върху иконата.

Снимка –Плащеницата над входа на хама „Свети Илия”, подарена от Костантин Николов през 1888 година

Снимка  – Иконата „Успение Богородично” , нарисувана от арх.Сандев, копие на иконата в храма „Свети Илия” в с. Зарово

Арх. Костадин  Сандев е член на Българския национален комитет на  Международния съвет за опазване паметниците на културата и забележителните места ИКОМОС към ЮНЕСКО. Състоянието на тези паметници в световен и в национален мащаб според него е тежко. Казва, че бизнес интересите са по-силни от  културното наследство и богатите на деня започват да  рушат ценни сгради и паметници от национално и местно значение, които вече са на подчинение на общините. Тъжно е, че Мелник и Ковачевица като древни архитектурни селища вече губят от стойността си на паметници на културата, заради бетона, който се излива в новите сгради, които се строят там. Но няма и как да се запази майсторлъкът на някогашните дюлгери, които днес са  на изчезване.

Архитект Сандев е проектирал много сгради, много съоръжения и  градоустройствени планове на Благоевград. Дарявал е и проекти за храмове. Първото  дарение на неговия проектански екип е за черквата „Свети Димитър” в село Долно Българчево, която продължава да се строи. Съпругата му Вилхелмина Сандева пък е дарила свой проект за храма „Свети Константин и Елена” в Струмяни.Често заедно посещават черквите и манастирите  в страната и се радват на добре зографисаните, поддържани и обгрижвани с вяра и любов храмове.

Архитект Костадин Сандев отдавна е ценител на изобразителното изкуство.  Има богата колекция от стари и съвременни художници, на които се възхищава и които му носят радост . Самият той обича да рисува, да прави дърворезби и икони, но само за собствено удоволствие и разтоварване. С удоволствие издирва още данни и попълва  родословното дърво, като се надява и внуците му да продължат неговите усилия.