СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ АНДРЕЙ САХАРОВ ФИЛИП ФИЛИПОВ

Това е Той ! Андрей Сахаров ! Една от най- великите Личности на 20-ти век.
Три пъти герой на СССР, свръх материално задоволен за стандарта на СССР. Вили, къщи, пари…..!
От всичко това се отказа заради Демократизацията, заради предупреждението към Човечеството, какво го очаква от безумната Комунистическа военна доктрина.
На първия полудемократичен Върховен съвет. От трибуната: ,, Вие сте опасност за Човечеството ! За 70 години създадохте хомосъветикус, който няма нищо общо с …
На слизане ? Плют с истински храчки, цялото му сако бе …..!
А, той, Величествен, въпреки плюнките, храчките и физическата немощ !
ХУМАНИСТ! Да се откажеш от привилегии, знаейки репресиите, в името на ..
Иска се Смелост, Мъжки характер !
Снимка от изключването на големия руски физик Андрей Сахаров от Руската академия на науките.
Показателна снимка за манталитета , властващ в Русия – един срещу всички.
Великият ум, доблестния човек срещу стадото мърши.
Андрей Сахаров е руски физик. През 1948 г. е включен в разработването на ядрената бомба, което СССР е започнало с пленени немски физици.
Участва в разработването на водородната бомба, както и в „Цар Бомба” – най-мощната ядрена бомба, взривявана някога на Земята.
Пръв в света предлага идеята за управляемия термоядрен синтез, който днес се разработва в САЩ.
Още в края на 50-те години Сахаров е Загрижен за последиците от работата му за бъдещето на човечеството и той се опитва да повиши осведомеността за опасностите от надпреварата в ядреното въоръжаване. Неговите усилия се увенчават с частичен успех през 1963 г. с подписването на договор за забрана на ядрените опити.
През 1968 г. пише есе за антибалистичните ядрени системи, което се разпространява нелегално из СССР, а по-късно успява да стигне и на Запад.
В СССР властите започват да гледат като на подривен елемент и дисидент. Отсранен е от всички военни проекти.
През 1970 г. Сахаров участва в създаването на Московския комитет за правата на човека.
През 1973 г. получава Нобелова награда за мир, но властите в СССР не разрешават той да напусне страната, за да я получи.
На 22 януари 1980 след протестите му срещу съветското нахлуване в Афганистан е арестуван и заточен в Горки (сега Нижни Новгород) – затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.)
След идване на Горбачов на власт му е разрешено да се върне в Москва, където се включва в създаването и организирането на независими политически организации, които не са контролирани от КГБ.
През 1989 г. е избран за депутат в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция.
На 14 декември 1989 г., малко преди изнасянето на важна реч в Конгреса, е открит от съпругата си мъртъв.
Официалната диагноза е инфаркт. Може и някой да повярва.
Отива си на 68 г.
Показателно е онова, което се случва на събранието за изключването му от Академията на науките.
Самото изключване започва отдалече. Години наред се обработват научните среди и обществото, защото авторитета и влиянието на учения са огромни, а властите се страхуват от директното му ликвидиране.
Още през 1973 г. група от 40 „академици” публикуват в официоза на комунистите вестник „Правда” писмо против Сахаров.
Впоследствие двама от академиците се отказват от подписите си и поднасят извиненията си на Сахаров – Сергей Васильевич Вонсовский и Илья Михайлович Франк.
Впоследствие атаките продължават и през ръководството на Академията, докато се стига и до свикване на събрание под диктата на ЦК на КПСС.
Един от академиците, за да не участва в срамното деяние, си взима билет за влак до Владивосток и никой не може да го открие 5 дни.
Накрая, под страх от репресии, се събира необходимия кворум.
Събранието върви тягостно, бавно.
Много от академиците не искат да участват в мръсотията и се стараят да забавят процеса.
Събранието се води от представител на ЦК на КПСС.
След дежурното оплюване в залата се чува ропот.
Става един член-кореспонден и казва на куратора-комунист, че АКАДЕМИК е пожизнена титла и не може да се отнеме.
Настъпва неловко мълчание.
Тогава се изправя академик Капица и заявява:
– Как да няма прецедент?! Има.
Водещия облекчено си поема дъх, след което акад. Къпица добавя:
– През 1933 г. великият учен Алберт Айнщайн е изключен от фашистите от Пруската академия на науките…
Туш! Присъстващите изпадат в неловко мълчание, осъзнали пълната прилика.
Тогава друт партиец става и заявява:
– Как може да е член, като не работи в Академията от дълго време?!
Тогава физикът акад. Александров става и му казва:
– „Знаеш ли, аз имам член, той също не работи отдавна, но го държа при мен за минали постижения!“
Впрочем изключването на Сахаров от РАН е подложено на всенародно обсъждане на партийни събрания във заводи, институти, университети.
Показателна е случката в Московския художествен театър „М. Горки”
На събранието на театъра партийната секретарка Ангелина Степанова говори за правилното решение на партията и правителството и хули Сахаров.
От задните редове, от група около известния артист Михаил Яншин, който си сръбва сутрешния чай с коняк, се чува шум, ропот.
– Другари, какво шумите там?! – комунистката прекъсва проклятията си против Сахаровси и се обръща лично към Яншин. – Може би Вие имате нещо да ни кажете?!
Яншин въздъхва и казва:
– Имам, да!
– Имате една минута! Хайде, казвайте!
Яншин се изправя и казва:
– А , ти, Анелина, ку..ва си беше, ку..ва ще си останеш!
Настава гробна тишина. Яншин поглежда часовника си и добавя:
– Остават още 40 секунди…
(Случайите са описани в книгата „Изюм из булки“
Та, всъщност, изключването на Сахаров от РАН пропада.
Благодарение на съпротивата на няколко светли ума и няколко човека, които запазват достойнството си.
Уви, жалкото е, че т. нар. руски народ, свикнал да бъде газен и мачкан от управляващата имперска власт, не е в състояние да последва точно тези хора, тези светли умове, а напротив – съучаства като безропотно стадо винаги на властта в тяхното отстраняване и смазване.
Такава е логиката на тази империя, такъв е манталите на имперското стадо, което е обречено никога да не достигне критичния минимум, който да позволи Русия да се превърне от агресивна и демагогска империя в нормална и демократична страна.
(Впрочем, прецедент по изключване на академици от Руската Академия на Науките има.
През 1938 г. са изключени наведнъж 21 члена. Някои от тях посмъртно, защото вече са разстреляни като „врагове на народа” и „шпиони”. Сред изключените тогава е и авиоконструкторът Андрей Николаевич Туполев, който по чудо не е разстрелян.)
Филип Филипов