През октомври 1896г чумна епидемия избухва в Бомбай. Чумата се е появявала на две големи вълни в историята на човечеството – Юстиниановата чума V век, която покосява Византийската империя и убива около 20-25 милиона, и Бубонната чума през XIII век, която унищожава четвърт от световното население и се оценява на между 100 и 200 милиона жертви. Изправено пред риска от трета унищожителна вълна индийското правителство се обръща към Валдемар Хофкин, който вече е създал ваксина против холера. За три месеца изтощителна работа Хофкин създава прототип на ваксината и на 10 януари 1897 г. я прилага първо върху себе си. Макар и несъвършенна, ваксината намаля смъртността между 50% и 80% и предотвратява трета вълна, която би унищожила познатият ни тогава свят.
И ако един човек без достъп до проучванията на колегите си, без мигновенни комуникации, без милиардни финансирания, без технологиите с които разполагаме сега е успял да създаде две ключови за човечеството ваксини, едната от които под адски стрес и напрежение, то си представете на какво сме способни със съвременните технологии, когато сме изправени пред глобална заплаха. Всъщност, повечето време в случая с COVID не е отнело създаването, а тестването и одобрението на медикаментите.
