На 20 октомври 1912 г., в най-кръвопролитната битка през Балканската война, български части нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към столицата Цариград.
Българските войски са под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев. Така приключва Люлебургаско-Бунархисарската операция. Това е най-голямата битка, водена в Европа между Френско-пруската война и Първата световна война.
След поражението, в Лозенградската битка от започналата Балканска война, османските Първи, Втори, Трети и Четвърти корпус отстъпват на югоизток, където при Сарай са разположени Седемнадесети и Осемнадесети корпус. Османските части се използват от двудневната почивка, дадена на българските войски след края на Лозенградската операция, за да прегрупира силите си. Силите са разположени на 30-километров фронт по линията Люлебургас-Бунархисар, в двата края на която са стратегически важните пътища Одрин-Константинопол и Лозенград-Константинопол. Шестте корпуса са разпределени в Първа и Втора източна армия, които заемат съответно двата фланга.
Османската отбранителна линия е достигната от българите на 15 октомври. Веднага в боевете са въведени и трите ѝ дивизии – Пета пехотна дунавска дивизия, Четвърта пехотна преславска дивизия в центъра при Караагач и Шеста пехотна бдинска дивизия на десния фланг при Люлебургас. До вечерта на първия ден от операцията Шеста дивизия успява да завземе град Люлебургас.
На 16 октомври българите подновяват опитите за настъпление, но срещат ожесточена съпротива. През деня до района на бойните действия достигат частите на Първа армия, като Десета пехотна сборна дивизия (командващ генерал-майор Стою Брадистилов) се разполага в най-югозападния край на фронта. Въпреки това османските сили продължават съпротивата и дори предприемат ограничени контраатаки. Особено критично е положението на Четвърта дивизия, където в боя са включени всички резерви.
На 17 и 18 октомври с тежки боеве и значителни загуби Пета и Четвърта дивизия успяват да напреднат с няколко километра в своя участък на фронта. Следобяд на втория ден османските войски започват да отстъпват, но българското командване нарежда настъплението да спре по линията Соуджак-Чонгара-Люлебургас. На 19 октомври настъпление започва и Първа армия на десния фланг, а Шеста дивизия пробива в района на Сатъкьой.
През нощта на 19 октомври османските войски предприемат общо отстъпление, което остава незабелязано от българското командване. Българските войски губят контакт с противника, като голяма част от османските сили успяват да отстъпят към укрепените позиции при Чаталджа.
В тази операция България губи над 20 000 ранени и убити. Жертвите от османска страна са над 25 000, в плен попадат около 2800 турски войници.
На снимката: Турски войски отстъпват от Люлебургас през моста при Каръштъран.
Поклон, български орли!
