На 19 октомври 1925 г. в района на граничен пост №1 при Демир – Капия, наши граничари започват да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият граничар – часовой влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп, което е забранено на България според Ньойския договор. Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа е спрян от българските граничари, които настояват за съвместна комисия за разследване на инцидента. Отново започва престрелка. Гръцкият капитан Василиядис е ранен и след един ден умира в Гърция. Гръцкият министър председател генерал Пангалос дава заповед за нападение над България.
Без да е обявена официално война от страна на Гърция на 22.10.1925 г., гръцки войски нахлуват в Петрички окръг. Бойните действия се простират на фронт от 40 километра. Гърците успяват да навлязат на 8 км. в българска територия и да завземат селата Кулата, Марино поле, Чучулигово, Враня, Петрово, Тополница и Дрангово. Завладените села са подложени на масово унищожение. Къщите са ограбени, добитъкът – отвлечен, хората, които не са успели да избягат, са убити, къщите – опожарени. Още на същия ден започва офанзива за превземането и на град Петрич. Самолети извършват въздушни наблюдения. Артилерия обстрелва ж.п. гарата и селата Митиново и Ръждак. Населението се евакуира във вътрешността на страната. Остават само мъжете годни да носят оръжие. Сформирани са доброволчески милиционерски отряди, които се снабдяват с оръжие от пограничното поделение. Те заедно с четите на ВМРО водят ожесточени боеве и не допускат гърците да влязат в града. Българската редовна войска заема позиции в района на гара Генерал Тодоров и Рупите, но по нареждане на военния министър не взема участие в боевете. Информирано е Обществото на народите (ОН). Двете страни са официално предупредени да прекратят военните действия. На 29 октомври 1925 г. Гърция изтегля своите войски, оставяйки след себе си опожарени села, отвлечен добитък, избити невинни хора и съсипана и разпиляна току що прибрана реколта. ОН назначава анкетна комисия. След три седмици проучване тя излиза със становище – гръцкото правителство е ВИНОВНО и дължи на българското население нужното обзщетение. ОН наказва гръцкото правителство да заплати 30 милиона като обезщетения от материален и морален характер. От тази сума 1 200 000 лева са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града.
Жителите на Петрич се отказват от лично обезщетение и даряват парите за построяване на сградата на Петричката непълна смесена гимназия, която до този момент се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. 1926 година започва строителството на сградата на гимназията – днешното училище „Христо Смирненски“. Сградата е завършена през 1929 година и благодарение на личното участие на всички жители на града – след свършването на парите от обезщетението те се самооблагат с по 1 лев на килограм предаден тютюн за да довършат благородното дело.
Снимка на деца от граничните села, загубили родителите си по време на т.нар. Петрички инцидент от 1925 г., настанени в бежански лагер в България.
Снимка на Централен Държавен архив.
