Наум Еврович – роден во Струга, еден од кодификаторите на македонскиот јазик според МАНУ, а според самиот него најпокорен слуга на српскиот премиер, испраќа писмо до премиерот на Србија, Јован Ристич на 20 јули 1887 год. Писмото е испратено од Цариград, каде што Еврович работи под директна контрола на српскиот амбасадор, Стојан Новакович.
Во писмото се изложени задачите на коишто во Цариград заедно работат српските агенти, родени во Македонија. Тие дејствуваат по планот договорен претходната година со друштвото „Св.Сава“ од Белград, како и со подршка од тогашните официјални представници на властите во Србија.
-Да се убеди светот дека Македонците по говорот и обичаите не се Бугари, туку се Срби; постоењето на Бугари во Македонија е плод на бугарската пропаганда; да се отфрли Бугарската Егзархија во Македонија и да се бара создавање на Охридска Архиепископија; да се уништуваат бугарски книги, немилосрдно да се бркаат бугарските учители од Македонија и на нивно место да се поставуваат српски учители; да се печатат весници и учебници за основно училиште на македонски јазик и дијалект, кој што подоцна ќе премине во чист српски јазик; Србија тајно да ги помага македонистите, со цел на почетокот се скрие од светот нивната вистинска цел.
Инаку, Наум Еврович бил духовен татко на воспитаникот на друштвото „Св.Сава“ – Крсте Петков Мисирков. Тој бил човекот кој што се заложил кај рускиот конзул во Цариград, Крсте Мисирков наместо српски учител во Приштина да замине на школување во Русија. Во кореспонденцијата меѓу двајцата, Наум Еврович го водел Крсте Мисирков под кодното име „внук“. Предсмртна желба на Наум Еврович, инаку прв градноначалник на Струга после српската окупација во 1918 год., била да биде погребан со книгата на Мисирков – „За македонцките работи“.
„Уште во првата средба во 1888 година во Белград, Наум Евро ќе ги освои симпатиите на Крсте Мисирков, така што тие до крајот на својот живот ќе останат неразделни пријатели.“ „Определувајќи се за словенска филологија Мисирков пошол во целост по патот на Наум Евро, а и целокупната друга општествено-политичка активност во Русија, тој ја одредува и спроведува под влијание на Наум Евро „
Овие податоци ги соопштува авторот Петар Чакар во неговите статии – „Влијанието на Наум Евро во животот и творештвото на Крсте Мисирков“, публикувани во весник „Нова Македонија“, јуни 1966 год.
Во продолжение се делови од писмото на Наум Еврович до премиерот на Србија, Јован Ристич:
„…Секогаш агитирав помеѓу Македонците за целото време додека бев во Софија, во корист на Србија и српскиот народ, како верен на програмата на Вашата политика, дека Македонија треба и мора да биде Српска“.
„Со мојата скромна, ако не се лажам и доста вешта агитација стигнав дотаму, Тајниот македонски комитет, на кој што бев избран за секретар, да одреди делегација од неколку лица овластени од страна на Македонскиот народ, за да наведената делегација се претстави пред Неговото Височество Кралот на Србија и тоа јавно пред целиот свет без никакво заобиколување, со молба, Србија да не земе нас Македонците под заштита и да испрати во Македонија српски учители, затоа што Македонците по обичаите и по говорот им припаѓаат повеќе на Србите отколку на Бугарите.“
„Подоцна повторно се појави желба на наведениот Комитет, да ѝ се представи на српската влада преку г. Деспот Баџович, дека ние Македонците сами ќе почнеме да работиме за Македонија во полза на Србија и на основа на тоа, да издаваме еден весник во Цариград на Македонскиот дијалект, а штом тоа се случи, да се откажеме од Бугарската Егзархија во Цариград и да бараме Охридска Архиепископија и таму да удриме нож во срцето на Бугарија и нејзината пропаганда во Македонија; a Србија во тоа тајно да ни помага до некое одредено време.“
„Штом г.Групчевич дојде од Пловдив во Софија на 20 април оваа година, веднаш побара од српскиот кралски амбасадор г.Данич, заштита во случај на некаква опасност како српски поданик. Г.Данич, на кој што работата му беше веќе позната, направи сѐ, а после три дена по наредба на бившата српска влада, ни даде пари за патни трошоци и не испрати во Цариград кај српскиот кралски амбасадор Стојан Новакович, кој што одлично не прими, и еве не нас сега во Цариград, каде што неуморно работиме по тоа дело.
Одамна би се завршила работата, да не го затвореа Бугарите г.Групчевич, а со тоа не задржаа и нас да не можиме ништо да направиме за делото, но и сега не е касно да се постигне она што се сака, затоа како што ви е добро познато, политиката на сегашната Бугарска влада и на Регентството од ден на ден создава добри возможности, за ние Македонците да се куртулиме еднаш засекогаш од Бугарија.
Најтешко е додека избие пламенот со весникот низ цела Македонија и додека раструбиме по светот, дека Македонците не се Бугари, туку се Срби по говорот и по обичаите/ а со тоа се разбира ќе ѝ докажеме на Русија, дека не беше во право за Санстефанска Бугарија, а Србија да ја напушти и т.н./ па после никаква сила на светот не ќе биде во состојба да ги сврти Македонците на своја рака, освен Србија.“
„Весникот ќе биде како што реков на чист Македонски дијалект со цел, на тој начин да ја привлечеме цела Македонија на наша страна, а од друга страна со тоа да го отстраниме секој сомнеж за агитација, која што агитација би ѝ се припишала на Србија – па потоа постепено да се чистат сите бугаризми, кои што влегле во Македонскиот јазик и така после кратко време весникот сам по себе да се метаморфозира на чист Српски јазик.
Поинаку не е возможно, т.е. веднаш да се пишува на чист Српски јазик; затоа што Бугарите фатиле таков корен во Македонија, што работата меѓу Србите и Бугарите по Македонија би можела да стигне до нож; друг излез за Србија по оваа работа нема.
Освен тоа ќе печатиме книги и буквари, кои се најпотребни само за основно училиште, за да потоа сите Бугарски книги, без турска цензура, а и со цензура, како непотребни да ги фрламе во оган, а нивните учители ќе ги бркаме немилосрдно од Македонија и на нивно место ќе поставуваме Српски учители, како во Солун и Битола, така и по другите места низ Македонија.“
Јас сум сигурен господине, дека на многу луѓе во Србија ќе им биде противно што ние од почеток пишуваме на чист Македонски дијалект, посебно на г.Милош Милојевич, се разбира од чист патриотизам – па ве молам најпонизно, засега сѐ да се остави на страна, па после тоа работата јавно ќе премини во рацете на Србија; бидејќи толку е деликатно ова прашање, што би можело да пропадне од најмал потрес и недоразбирање, па тогаш што сме направиле?“
Писмото се наоѓа во книгата „Граѓа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Том IV, книга II, (1886-1887)“, издадена во Белград 1986 год.
Наум Еврович – роден в Струга, един от македонските езикови кодификатори според МАНУ, според него най-покорният слуга на сръбския премиер, изпраща писмо до премиера на Сърбия, Йован Ристич на 20 юли 1887 г. Писмото е изпратено от Константинопол, където Еврович работи под пряк контрол на сръбския посланик Стоян Новакович.
В писмото са изложени задачите, в които работят заедно сръбските агенти, родени в Константинопол, в Македония. Те действат според плана, договорен предходната година с фирмата ′′ Св. Сава ′′ от Белград, както и с подкрепата на тогавашните официални представители на властта в Сърбия.
– Да убедим света, че македонците след слово и обичаи не са българи, а са сърби; съществуването на българи в Македония е плод на българската пропаганда; да отхвърлим Българската екзархия в Македония и да търсим създаването на Охридска митрополия; да унищожим българщината книги, неумолимо преследващи български учители от Македония и сръбски учители са поставени на мястото им; печатни вестници и учебници за началното училище на македонски език и диалект, които по-късно ще преминат на чист сръбски език; Сърбия тайно да им помага на македонците, за да се скрие от света истинското им предназначение в началото.
Между другото Наум Еврович е бил духовен баща на педагога на фирма ′′ Св. Сава ′′ – Кръсте Петков Мисирков. Той беше човекът, който се застъпи с руския консул в Константинопол, Кръсте Мисирков вместо сръбски учител в Прищина, за да отиде на училище в Русия. В кореспонденцията между двамата Наум Еврович поведе Кръсте Мисирков под кодовото име ′′ внук „. Предсмъртно желание на Наум Еврович, иначе първият кмет на Струга след сръбската окупация през 1918 г „. трябваше да бъде погребан с книга на Мисирков. ′′ За македонските неща „.
′′ В първата среща през 1888 г. в Белград Наум Евро ще спечели симпатиите на Кръсте Мисирков, така че да останат неразделни приятели до края на живота си.“ ′′ Определяйки за славянската филология Мисирков, той премина напълно покрай начин на Наум Евро, и цялостната друга социално-политическа дейност в Русия, определя и провежда под въздействието на Наум Евро ′′
Тези данни съобщават авторът Петър Какар в статиите му – ′′ Въздействието на Наум Евро в живота и създаването на Кръсте Мисирков „, публикувано във вестник ′′ Нова Македония „, юни 1966 г.
Следват части от писмото на Наум Еврович до премиера на Сърбия Йован Ристич:
„… Винаги съм агитирал между македонците през цялото време, докато съм бил в София, в полза на Сърбия и сръбския народ, като верен на програмата на Вашата политика, че Македония трябва и трябва да е сръбска „.
′′ С моята скромна, ако не лъжа и доста сръчна агитация съм достигнал, Тайната македонска комисия, на която съм избран за секретар, да определи делегация от няколко души, упълномощена от македонския народ, да представи делегацията на Негово Величество Кралят на Сърбия и е публично пред целия свят без никакво заобикаляне, с молба Сърбия да ни вземе македонците под закрила и да изпрати в Македония сръбските учители, защото македонците обичаят и словото принадлежат повече на сърбите, отколкото на българите.
′′ По-късно отново се появи желанието на заявения комитет, да представи на сръбското правителство чрез г-н. Деспот Бадзович, че ние македонците сами ще почнем да работим за Македония в полза на Сърбия и на базата, да издадем един вестник в Константинопол на македонския диалект, и веднага щом това стане, да се откажем от Българската екзархия в Цариград и да търсим да търсят Охридска митрополия и там да ударят нож в сърцето на България и пропагандата ѝ в Македония; а Сърбия тайно да ни помага до известно време.“
′′ Щом г-н Групчевич дойде от Пловдив в София на 20 април тази година, веднага попита сръбския кралски посланик г-н. Данич, защита в случай на някаква опасност като сръбски поданик. Г.Данич, на когото работата вече се знаеше, направи всичко и след три дни след заповедите на бившето сръбско правителство ни даде пари за пътни разходи и ни изпрати в Цариград на сръбския кралски посланик Стоян Новакович, който ни получи страхотно, а ето ни сега в Цариград, където работим неуморно според тази работа.
Отдавна щеше да е свършена работата, а не българите да са затворили г-н. Групчевич и по този начин са ни предпазили да не правим нищо за работата, но сега не е късно да постигнем желаното, защото като вие сте добре известни, политиката на сегашното българско правителство и деня на Регентството в деня, в който създава добри възможности, ние македонците да реверансираме веднъж завинаги от България.
Най тежко е като избухне пламъкът с вестника в цяла Македония и докато бълнуваме света, че македонците не са българи, а са сърби в слово и обичаи, и по този начин ще докажем на Русия, че не е било правилно Санстефанска България, а Сърбия да я напусне и т. н н./ значи след като никоя власт в света няма да може да обърне македонците на собствената си ръка, освен Сърбия.“
′′ Вестникът ще бъде както казах на чист македонски диалект с цел, по този начин да привлечем цяла Македония на наша страна, а от друга страна да премахнем всяко съмнение за възбуда, което агитацията ще бъде приписана на Сърбия – и след това постепенно почистват всички българизми, навлезли в македонския език и така след кратко време вестникът трябва да бъде метаморфозиран на чист сръбски език.
Различно не е възможно, т.е. веднага да се пише на чист сръбски език; защото българите са хванали такъв корен в Македония, че работата между сърби и българи след Македония да стигне до нож; няма друг начин за Сърбия след тази работа.
А и ще отпечатаме книги и грундове, които са най-необходими само за началното училище, за да може всички български книги, без турска цензура, и с цензура, като излишни да ги хвърлим в огъня, а учителите им ще преследваме неумолимо от Македония и Ние ще поставим сръбските учители на мястото им, както в Солун и Битоля, така и на други места в цяла Македония.“
Сигурен съм господине, че много хора в Сърбия ще са против нас, че пишем на чист македонски диалект, особено г-н. Милош Милоевич, разбира се от чист патриотизъм – затова моля, засега всичко да бъде оставено настрана, а след това работата публично ще премине в ръцете на Сърбия; защото въпросът е толкова деликатен, че може да се провали и най-малкото сътресение и неразбирателство, тогава какво сме направили?“
Писмото е намерено в книгата ′′ Граждани за историята на македонския народ от архива на Сърбия. Том IV, книга II, (1886-1887) „, издадена в Белград за 1986 години.
