16 октомври – Празник на българските Военновъздушни сили
МАЙОР ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ – ОСНОВАТЕЛ И ПРЪВ ОРГАНИЗАТОР НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ
доц. д-р Петър Ненков
Васил Златаров е основател на българското въздухоплаване. Той е един от най-образованите българи в края на ХІХ век. Владее 5 езика, изкусен живописец, архитект-строител със солидни познания по финансово дело и отлична военна подготовка.
Роден е на 3 ноември 1869 година в будно възрожденско семейство в Гюргево. Завършва гимназия в Русе и Военно училище през 1891 г. в София. По време на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. е в състава на пионерното подразделение, обезпечаващо демонстрациите с балона „Ла Франс“. Младият офицер е първият българин, който лети с балона на Йожен Годар. След полета се посвещава на изучаване на въздухоплавателното дело и ролята му във военното дело.
През 1902 г. е изпратен да учи в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Санкт Петербург. По това време той е единственият чуждестранен офицер, допуснат до въздухоплавателното училище.
След завръщането си в България е назначен за началник на въздухоплавателната команда към 2-ра пионерна дружина в София. През 1904 г. е назначен за ротен командир в 5-та инженерна дружина, а за командир на въздухоплавателната команда е назначен Хараламби Джамджиев. В командата се строят двуплощни хвърчила, с товароподемност до 70 кг. На базата на тези хвърчила се строят малки планери, с които са извършени демонстративни полети край София.
Васил Златаров става първият българин, летял на безмоторен самолет. Той поставя началото на безмоторния спорт в България. През 1905 година му е разпоредено да представи план за създаване на въздухоплавателно отделение към армията.
То е сформирано на 28 февруари 1906 г. и той е назначен за пръв негово командир.През 1906 г. наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с новия летателен апарат, наречен самолет. Заедно със Симеон Добревски организират полет на руския авиатор Борис Маслеников в България, за да пропагандират ролята на авиацията.
На 15 ноември 1910 г. със самолет „Фарман” Васил Златаров извършва полет заедно с руския пилот над София, като за летателно поле използва софийския хиподрум. По този начин става първият българин, летял на моторен самолет.
Със закупени материали от Русия изработва с Казанджиев първия балон в България „София-1“, преназначен за разузнаване.Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.
От август 1912 година Васил Златаров е командир на новосъздаденото въздухоплавателно отделение към железопътната дружина на армията.
Като такъв той организира през Балканската война базово летище край град Мустафа паша (Свиленград) и създава първата полева работилница за ремонт на аероплани.
От тук на 17 ноември 1912 година той излита, като наблюдател със самолет „Блерио XI” на италианския пилот Джовани Сабели, за да извърши първата бомбардировка в историята на българската авиация.
Той пръв у нас разделя авиацията ни на учебни, бойни, спомагателни и технически подразделения . След края на Междусъюзническата война-1913 г. аеропланните отделения са демобилизирани и се преустройват в една аеропланна рота, а балонните отделения образуват балонна рота.
Двете роти са в състава на Въздухоплавателния парк, който заедно с прожекторното и автомобилното отделение съставят техническата дружина към инженерните войски под командването на майор Васил Златаров. Базирането на дружината е на летището, северно от гара София.
Тук през 1914 г. се полагат основите на първото аеропланно училище в България. Като инструктор е нает италианецът Джовани Сабели, който обучава български пилоти една година.
През 1914 година край село Божурище, Софийско, започва изграждането на ново летище. Постепенно то се превръща в главен авиационен център. В края на годината тук се премества аеропланното училище и се създава аеропланна работилница.
През Първата световна война от 25 юни 1916 г. Васил Златаров е командир на Въздухоплавателната дружина, която се състои от аеропланна и балонна група.Създава се полева аеропланна работилница, ръководена от Симеон Петров, а командир на авиационната група е Радул Милков. Уволнен е от армията и преминава в запаса в края на 1918 година, след Солунското примирие от 29 септември 1918г.
След войната българската авиация е унищожена по силата на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 година. Васил Златаров е уволнен от армията . Умира в София на 17 май 1932 година.
Васил Златаров е автор на първия труд за авиацията у нас „Записки по въздухоплаване“. Освен това е написал и първите учебници по балонно дело, метеорология, химия и инструкции за полет с балони, както и програми за обучение на балонисти и авиатори.
