НА 14/ 26 ОКТОМВРИ 1842 ГОДИНА Е РОДЕН ВАСИЛИЙ ВЕРЕШЧАГИН – ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО ПРЕСЪТВОРИ В СВОИТЕ КАРТИНИ ГЕРОИЗМА И УЖАСА НА РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 ГОДИНА
доц. д-р Петър Ненков
Василий Василевич Верешчагин е роден на 14/26 октомври 1842 година в градчето Череповец, Новгородска губерния, в семейство на помешчик от средна ръка. Детството и юношеството на Василий преминават във военни училища.
На осемгодишна възраст е даден в Александровския детски кадетски корпус, а след това и в Морския кадетски корпус. През 1860 г. е произведен в гардемарин, но не постъпва във Флота.
Още в Корпуса Верешчагин е посещавал рисувална школа и решението му е да продължи образованието си в Художествената академия. През 1863 г. напуска Академията, пътешества из Кавказ, учи живопис в Париж.
В края на 60-те години на 19 век заминава за Туркестан, където Руската империя води поредната война за контрол над Средна Азия. По време на обсадата на Самарканд през 1868 г. Верешчагин оставя молива и се сражава рамо до рамо с войниците от обкръжения руски гарнизон. За проявената храброст е награден с Георгиевски кръст – четвърта степен.
Верешчагин пътува много, обхожда Сибир и Средна Азия, стига до границата с Китай и заедно с усъвършенстване на художественото си майсторство, утвърждава и своите естетически принципи, които са в съзвучие с развиващите се сред руската интелигенция тенденции на противопоставяне срещу официозния академизъм, за реализъм и демократизиране на изкуството.
През 1871 г. художникът се заселва в Мюнхен, където обобщава в живописни платна натрупаните впечатления. Много от произведенията му са с военни сюжети. Така се ражда и цикълът от седем картини “Варвари” (1871–1873),
част от който е известната картина “Апотеоз на войната” (1871).
Към творчеството му проявява интерес руският меценат П. М. Третяков (създателят на прочутата галерия).
Първата самостоятелна изложба на Верешчагин (наречена Туркестанска) е показана в Лондон (1873 г.) и в Санкт Петербург (1874 г.). Интересът е много голям.
Името му добива международна известност. Вниманието към обикновения човек, разработването на широката палитра от емоции във войната, страданието, ужасът и отвращението, пресъздадени от твореца, поставят Верешчагин в рядко проявяваща се по онова време антимилитаристична линия в баталната живопис.
Императорският двор и генералитетът обаче са крайно недоволни. Посегнато е на осветената от вековете традиция военно-историческите събития да се представят единствено в светлина, героизираща владетеля. Казионната критика започва да сипе обвинения в антипатриотизъм и дори измяна.
Верешчагин е дълбоко засегнат и без да дочака закриването на изложбата, заминава за Индия, където прекарва две години. Когато през 1874 г. Академията го избира за професор, той демонстративно отказва “високата чест”.
Обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. заварва Верешчагин в Париж, той незабавно се записва доброволец и заминава за фронта. “За да изпълня целта, която съм си поставил, а именно: да дам на обществото картини от истинската, неподправената война, не трябва да гледам сраженията през бинокъл от прекрасната далечина, а трябва сам да почувствам и да извърша всичко, да участвам в атаките и щурмовете, в победите и пораженията, да изпитам глада и студа, болестите и раните… Не трябва да се боя да жертвам своята кръв и плът, иначе моите картини няма да са каквито трябва.” С тези думи Верешчагин споделя разбирането си за мисията на военния художник.
След войната художникът се оттегля в парижкото си ателие, като взема със себе си от България множество костюми, униформи, образци на оръжия и снаряжение, събирани по бойните полета.
Въпреки че голяма част от етюдите, рисувани от натура, се загубват, непосредственото участие в сраженията при Плевен, срещите със смъртта, скръбта по загиналия брат придават сила и дълбочина на впечатленията, което помага на Верешчагин да създаде едни от най-значителните си и убедителни батални платна: “Превързочен пункт край Плевен”, “След атака”, “Шипка-Шейново”, триптиха “На Шипка всичко е спокойно” и др., обединени в т.нар. Балкански цикъл.
Картините от Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. са показани на изложби в Санкт Петербург и Берлин (1880–1883). Отново интересът е голям. “Цялата онази увлекателна, парадна обстановка, която човечеството е измислило, за да прикрие най-пагубните свои действия, е чужда на четката на Верешчагин – пред вас е голата действителност…” пише в една от рецензиите за изложбата.
Отново обаче официалната реакция е негативна – реализмът и антимилитаризмът не бива да бъдат поощрявани. Изложбата в Берлин е посетена неколкократно от известния германски военачалник, фелдмаршал Молтке, който с интерес разглежда творбите, но издава забрана германските войници да посещават изложбата.
Верешчагин дори се зарича повече да не работи батална живопис и предприема пътешествия в Сирия и Палестина, където разработва библейски сюжети.
През 1891 г. художникът най-после се заселва в Русия, недалеч от Москва, и през следващите години работи върху голям цикъл от монументални платна, посветени на Отечествената война на Русия срещу Наполеон Бонапарт от 1812 година.
В първите години на XX-и век Василий Верешчагин отново пътешества . Посещава Филипинските острови, САЩ, Куба и Япония.
Когато през 1904 г. започва Руско-японската война, възрастният вече художник не може да стои встрани от събитията.Той оставя жена си и трите си малки деца, отново нарамва статива, четките и боите, за да се отправи към театъра на военните действия в Далечния Изток.
На 31 март 1904 година руската тихоокеанска ескадра излиза на рейд пред крепостта Порт Артур. Флагманът на ескадрата, броненосецът “Петропавловск” се натъква на японска мина и потъва за по-малко от две минути.Загива почти целият екипаж, включително и командващият на Тихоокеанския руски флот, адмирал Степан Макаров. На борда на броненосеца загива и Василий Верешчагин…..
Така съдбата слага точка на неговия драматичен живот, или по-скоро многоточие на неговото творческо безсмъртие…
