ПАМЕТНИ БИТКИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Овчеполската настъпателна операция на Втора армия
/1/14 октомври – 2/15 ноември 1915 г./
доц. д-р Петър Ненков
От 1/14 октомври до 2 / 15 ноември командването на 2-ра армия начело с генерал-лейтенант Георги Тодоров подготвя и провежда Овчеполската настъпателна операция, с която цели разбитите и отстъпващите сръбски войски да не се съединят с стоварения на 13 октомври в Солун англо-френски корпус в състав от 100 000 души, командван от генерал Морис Сарай, който настъпва по долината на река Вардар.
Втора армия е в състав /3-та пехотна Балканска дивизия, 7-ма пехотна Рилска дивизия и Кавалерийската дивизия/-общо 70000 души с 220 оръдия. Съгласно плана на операцията тя трябва да настъпи стремително, вляво от 1-ва армия в два ешелона: в първи ешелон – 3-та и 7-ма дивизии и във втори ешелон – Кавалерийската дивизия/, която се намира зад бойния ред на 7-ма Рилска дивизия . Полосата за настъпление на армията е широка 210 километра
Тя трябва да съдейства на 1-ва армия за разгрома на противостоящите сръбски войски и да развие впоследствие настъплението си в Македония, като излезе на Овче поле и прекъсне жп линията и пътя, свързващ Солун със Сърбия.
След това, действайки по двете направления: Кюстендил – Страцин – Куманово – Скопие и Горна Джумая – Царево село – Щип – Велес, Втора армия трябва да навлезе в долината на река Вардар и да прекъсне пътищата за отстъпление на сръбската армия по нея и възможността тя да бъде подкрепена от юг от англо-френския експедиционен корпус.
Овчеполската операция се провежда напълно самостоятелно от българското Главно командване и не влиза в плановете на групата армии „Макензен”.
Срещу Втора армия се отбраняват два отряда на сръбската армия : Македонският отряд в състав от 15 батальона и 7 батареи с 28 оръдия, сведени в две дивизии – Брегалнишка и Вардарска и Власинският отряд в състав – 10 батальона и 3 батареи с 12 оръдия. Общо срещу армията действат три и половина сръбски дивизии с 40 оръдия. Те преграждат основно двете направления: Кюстендил – Куманово и Горна Джумая – Велес и се стремят да задържат настъплението на 2-ра българска армия.
Операцията започва на 1/14 октомври 1915 г. Главният удар се нанася от 3-та и 7-ма пехотни дивизии в общо направление: Куманово – Градище и предизвиква истинска паника всред сръбските части, които масово се предават в плен, а тези които отстъпват организирано са догонени и разбити от частите на Кавалерийската дивизия.
Насила мобилизираните в сръбската армия българи от Македония, започват масово да дезертират и това позволява на съединенията на 2-ра армия да развият бързо настъплението си и да овладеят, чрез енергични атаки редица силни сръбски позиции в приграничната полоса, като Султан тепе, Стражин, Страцин и Калиманци.
На третия ден от операцията, в боя е въведена Кавалерийската дивизия, която развива успешно настъплението си и от движение срива контраатаката на сърбите при Варсаково, като излиза източно по височините край град Велес и река Вардар.
Втора армия овладява Куманово, а два дни по-късно и Скопие, след което излиза на Овче поле, с което се осигурява оперативен простор за действия се изпълнява близката задача на операцията.
Остатъците от разбитата сръбска армия решават да дадат решителен отпор на настъпващите български войски и да направят опит да се съединят с англо-френските войски, които настъпват от юг, по долината на река Вардар и са достигнали на 70 км. от тях.
Седма Рилска дивизия, подпомагана от Кавалерийската дивизия се насочва на юг и от движение на 16 октомври с мощен удар успява да отхвърли противника от позициите му на Соничка глава, с които той прегражда пътя към Прилеп и Битоля. Българите овладяват височините и мостовете на река Вардар при Велес. Със силите на една пехотна бригада 7-ма Рилска дивизия се опитва безуспешно да прогони французите от позициите им на левия бряг на река Вардар и да унищожи предмостието им при Криволак.
Предвид сложните оперативни задачи, които са поставени пред 2-ра армия и необходимостта тя да действа едновременно срещу сръбската армия и настъпващите от юг англо-френски войски, тя е подсилена от Главното командване с 5-та Дунавска и 11-та Македонска дивизии. Едновременно с това от състава на 2-ра армия се формират две основни оперативни групи: Северна и Южна.
Южната оперативна група на 2-ра армия в състав: 7-ма Рилска дивизия и Кавалерийската дивизия, се опитва в средата на октомври да прикове противника на неговите позиции и да не му позволи да започне настъпление. Тя е подсилена с 11-та Македонска дивизия и започва на 17 октомври настъпление, целящо да отблъсне съглашенските войски от южния бряг на река Вардар и да ликвидира тяхното предмостие при Криволак, позволяващо им да настъпят по направлението Щип-Кочани.
В началото на ноември Южната оперативна група на 2-ра армия във взаимодействие с част от силите на 2-ра Тракийска дивизия и 5-та Дунавска дивизия нанася редица съкрушителни удари на противника при река Черна, Соничка глава, Криволак, Удово, Гевгели и Дойран и принуждава англичаните и французите да отстъпят по целия фронт и да потърсят спасение зад гръцката граница.
След тежки боеве, до 28 октомври частите и съединенията на
2-ра армия овладяват Прилеп, Ресен, Охрид, Струга и Битоля, навлизат в долината на река Вардар и достигат до гръцката граница.
Вместо да продължат своето настъпление и да постигат стратегически успех, по настояване на германското Върховно командване, което се стреми да привлече Гърция на своя страна, българските части спират победния си марш и стават заложници на политически интриги на кайзер Вилхелм II, нямащи нищо общо с българската национална кауза.
Северната оперативна група на 2-ра армия е усилена с прехвърлената от 3-та армия, 5-та Дунавска дивизия и настъпва успешно по долината на река Морава, в направлението Враня – Гниляне – Качаник и има за главна цел, съвместно със силите на 1-ва армия да се овладее Прищина.
Сърбите се опитват да дадат отчаян отпор и провеждат няколко контраатаки към Бояновци и Качаник, с цел да се съединят с настъпващите към Велес съглашенски войски, но без успех.
Така, въпреки лошите атмосферни и теренни условия, мощните противникови отбранителни рубежи и опитите на англо-френските войски да се съединят от юг със сърбите, само за няколко седмици Овчеполската настъпателна операция на 2-ра армия завършва с успех, вследствие на което сръбските войски са разбити и е провален опитът на англо-френския корпус да се съедини с тях.
……………………………………….
„Боят в Струга“ -художник Господин Желязков
