Латинското наименование на лешника е “Corylus” и произлиза от гръцката дума “κόρυς”, която означава “шлем” и е свързано с приликата на лешниковата черупка с бойния шлем. Лешникът е бил подобаващо оценен от древните гърци. Той е бил популярен не само заради невероятния му вкус, но и благадарение на лечебните му свойства. За тази цел използвали не само ядките, но и листата и кората на това дърво. В митологията леската е свещено дърво на богинята Артемида (на старогръцки: Ἄρτεμις) и вестителя на боговете Хермес (на старогръцки: Ἑρμῆς). Днес ценим високо лешниците заради техните вкусови, хранителни и лечебни свойства. Те са богати на мазнини – 60-70%, белтъчини – 16-21%, фосфати, минерални соли и витамини. Тези ядки намират широко кулинарно приложение в сладкарството, а също се използват и като добавка в салати и сосове за месо, риба и морски дарове. Регионът на Централна Македония (и най-вече Пиерия, Иматия и Пела) е сред водещите в отглеждането на лешници в Гърция.