ГРОЗДЕТО улавя енергията и живителната сила на слънцето, символизира плодородието, радостта от земния живот, страстта, красотата… Твърди се, че е една от най-древните култури на земята. Според изследванията на палеонтолози, отпечатъци от лозови листа са намерени още в третичния период (когато съществували предците на съвременните дъбове, тополи и палми). Археологическите находки подтвърждават факта, че с отглеждане на грозде се занимавали още преди 5-7 хиляди години.
Гроздето се споменава едва ли не във всеки древногръцки мит и най-вече в легендите, посветени на могъщия му покровител – бог Дионисий или Дионис (старогръцки: Διόνυσος, на латински: Bacchus – Бакхус, Бакх). Не са малко и тези за произхода на гроздето. Една от тях разказва за времето, когато гроздето растяло върху клоните на огромни брястове, тъй като я нямало още лозата. И тогава щедрият Дионис решил да подари на своя любимец, младия АМПЕЛ (старогръцки Ἄμπελος, лат. Ampelus) сочен грозд, но му предложил сам да си вземе подаръка от тънката клонка на много висок бряст. Нещастният Ампел, преди да достигне грозда, паднал и загинал. Горчиво оплаквайки своя любимец, бог Дионис превърнал тялото му в гъвкава лиана с гроздове и нарекъл растението „ампелос“, а от душата му сътворил звездата Виндемиатрикс (лат. Vindemiatrix) в съзвездието Дева.
