На 8 октомври 1810 г. е роден Захарий Зограф – основоположникът на българската светска живопис
доц.д-р Петър Ненков
Заха̀рий Зогра̀ф е роден на 8 октомври 1810 г. в Самоков. Той е син на зографа Христо Димитров. Учи рисуване при своя брат Димитър Зограф, с когото сътрудничи до 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841г. се жени в Самоков за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.
Най-ранната подписана икона на Захарий, датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години. По-късно художникът рисува икони за черквите „ Св. Константин и Елена” 1836 г.) и „ Света Петка „(1837 г.) в Пловдив и „ Света Богородица” в Копривщица (1837 г. и 1838 г.), в Мулдавския (1837 г.), Горноводенския (1838 г.), Плаковския (1845 г.), Долнобешовишкия (1845 г.), Преображенския (1851г.) и други манастири.
Негови са и значителен брой стенописи: в църквите „Св. Никола“ (1840 г.) и „Св. Архангели“ (1841г.) на Бачковския манастир, в част от главната църква на Рилския манастир (1844 г.), в църквите на Троянския (1847-1848 г.) и Преображенския (1849 г.) манастири.
През 1851-1852 г. работи на Атон, изписва външния притвор на главната църква в Лаврата на Св. Атанасий (1852 г.) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853 г. ), Соколския манастир край Габрово.
Той е основоположник на българската светска живопис и един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Умира на 14 юни 1853 година в Самоков
