Село Чадърли
Селото е брояло около 250 кѫщи. Разпитахме Георги Стояновъ 50 годишенъ, въ гр. Кърджали, кѫдето е пристигналъ на 17 априлъ 1924 год. Той самъ избѣгалъ отъ селото си и презъ планината успѣлъ да стигне България. Той ни разправи следното:
Въ началото на 1921 год., въ нашето село дойде единъ гръцки офицеръ, началникъ на команда, Ханаяни, още единъ офицеръ и единъ свещеникъ. Събраха населението и поискаха да предадемъ орѫжието си и всички да се запишемъ за гърци. Понеже орѫжие нѣмахме, Ханаяни ни свика пакъ въ училището и нареди командата му да ни бие подъ редъ. Най-зле бѣха бити: Коста Стояновъ, Чолакъ Стоянъ, Налбантъ Чавдаръ, Ставри Петковъ, Дяко Ставревъ, Яни Славковъ и др., а сѫщо и жената на Коста Хаджиевъ, която е била по-дълго задържана въ училището, жестоко бита и на носилка отнесена въ кѫщата ѝ. Отъ побоя, нѣколко месеца тя не можа да се вдигне отъ легло. Това бѣ презъ великитѣ пости. Жестоко бѣ битъ и младежа Милушъ Ивановъ Крайчевъ 18 годишенъ. Следъ побоя взеха го войникъ и го изпратиха въ Смирна, кѫдето умрѣ следъ единъ месецъ. Янко Панчевъ 28 годишенъ, отъ с. Каракьой сѫщо бѣ битъ жестоко, та на третия день почина.
Бититѣ селяни следъ това бѣхме отведени въ с. Шапчи и оттамъ — въ Ирджанъ, кѫдето ни подложиха на нови изтезания. Между другото — караха ни боси да мачкаме тръне. Престояхме шесть дни и всѣки день ни биеха. Понеже нѣкои изпадаха въ несвѣсть, та ги поливаха съ вода. Оттукъ ни откараха въ затвора на Гюмурджина, кѫдето ни държаха 9 месеца.
При отстѫплението на гръцката войска отъ Източна Тракия, въ селото ни бѣха настанени 250 семейства гръцки бѣжанци, повечето отъ Източна Тракия.
Презъ м. септемврий 1922 г. въ селото ни настаниха 200 души кавалеристи. Шесть месеца селянитѣ не можаха да отидатъ на работа вънъ отъ село. Трудътъ ни бѣ реквизиранъ, както и хранитѣ. Войската плячкоса всичко. Останалиятъ ни добитъкъ започна да мре отъ гладъ.
Презъ м. октомврий бѣха разтреляни въ градъ Фере следнитѣ селяни: Стоянъ Паришевъ 35 годишенъ, Яни Кировъ 20 годишенъ, Вълчо Ангеловъ 23 годишенъ. Петко Стояновъ 20 годишенъ, Дѣлчо Кирушевъ 25 год., Вълчо Тодоровъ 20 год., Вълко Губеровъ и Станко Ангеловъ — обвинени, че ужъ следъ уволнението имъ като войиици отъ гръцката армия сѫ искали да образуватъ чета.
Вълчо Стояновъ, кметъ на селото, бѣ заставянъ да разквартирува офицеритѣ изъ кѫщи, въ които има моми и млади жени, съ явната цель, да се гаврятъ съ тѣхната честь. Офицеритѣ сѫ живѣли въ кѫщитѣ на Милчо Дюлгерина, Киро Каналиевъ и Коста Милушевъ, които сѫ отговаряли на горнитѣ условия. Коста Милушевъ бѣ битъ, за гдето се възпротивилъ да даде дъщеря си на нѣкой си Михалъ отъ с. Кючюккьой, който дошълъ нощно време, за да изпълни скотското си желание.
Из книгата на Анастас Разбойников „Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–1924“
