БИТКИ, КОИТО ПРОМЕНЯТ СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ
Битката на народите при Лайпциг през октомври 1813 година.
Това е най-голямото сражение по време на Наполеоновите войни и най-голямата битка в световната история до началото на Първата световна война .В нея участват над 500 000 души. Френският император Наполеон Бонапарт претърпява поражение в битката от обединените сили на Шестата коалиция.
Сражението се води в периода 16-19 октомври 1813 г. на територията на Саксония, близо до град Лайпциг и включва германски войски, както от едната, така и от другата страна (част от армията на Наполеон е от войски от неговите съюзници от Рейнския съюз). Битката има решаващ характер за последвалите военни и политически действия – тя води до нахлуването на коалиционните сили във Франция през 1814 г. и до първото оттегляне на Бонапарт от престола.
След катастрофалната кампания на Бонапарт в Русия през 1812 г.(довела до унищожаването на голяма част от неговата Велика 600 хилядна армия) ,използвайки удачния момент, срещу французите въстава и Прусия. На 28 февруари 1813 г. в Калиш е сключен съюз между Русия и Прусия, насочен срещу Франция. Обединените руско-пруски войски освобождават Германия почти до река Елба.
Наполеон, който през това време е набрал нови армии (но предимно новобранци – на мястото на загиналите в Русия ветерани), усилено търси начин да установи отново своите владения на изток. Императорът успява да спечели две трудни победи над руско-пруските сили в битките при Лютцен (на 2 май) и Бауцен (на 20 – 21 май). Тези победи водят до сключване на краткотрайно примирие (на 4 юни) за прекратяване на огъня.
Примирието бързо завършва с влизането във войната на Австрия и Швеция на 11 август. Силните антифренски настроения в цяла Европа довеждат до образуването на Шестата коалиция, включваща Руската империя, Австрия, Прусия, Швеция, Великобритания, Испания, Португалия и някои от немските княжества. За германците това е освободителна война. Като цяло, страните от коалицията могат да извадят на бойното поле над един милион войници – вероятно по времето на битката при Лайпциг, коалиционните войски на изток от Рейн надхвърлят този брой. От своя страна, френската армия се е стопила до няколкостотин хиляди души.
Силите на коалицията се разделят на три армии – Северна, под командването на шведския кронпринц Бернадот, Силезийска, водена от пруския фелдмаршал Блюхер и Бохемска (под командването на австрийския фелдмаршал Шварценберг). Руските войски (водени от генералите граф Бенигсен и Барклай де Толи) представляват значителна част и от трите армии.
Първоначално военните действия се водят с променлив успех. Наполеон, с победата си при Дрезден на 27 август, отхвърля Бохемската армия обратно в Австрия.
От своя страна, коалиционните сили следват стратегията, предначертана в плана от Трахенберг – да избягват директни сблъсъци с Бонапарт и да се стремят към сражения с корпусите, водени от неговите маршали.
Това довежда до редица победи – над маршал Удино в битката при Гросбеерен (на 23 август), над маршал Макдоналд при Кацбах (на 26 август), над генерал Вандам при Кулм (на 29 – 30 август) и над маршал Ней при Деневиц (на 6 септември). 120-хилядната армия на маршал Удино не успява да превземе Берлин и Наполеон е принуден да се оттегли на запад. След тези сражения настъпва затишие за около 3 седмици, като и двете страни набират нови сили.
Оставяйки силен гарнизон в Дрезден и заслон на юг срещу Бохемската армия, императорските войски прекосяват Елба в края на септември и се прегрупират край Лайпциг, откъдето могат да защитават снабдителните си линии и да посрещнат съюзниците. Разчитайки първо да разбие армиите на Бернадот и Блюхер, Наполеон разполага армията си около града. Бонапарт се стреми към решаваща битка, тъй като стратегията на изтощение дава превес на съюзниците, които имат по-големи човешки ресурси.
Битката при Лайпциг започва на 16 октомври, когато на разсъмване руско-пруските части на генерал Барклай де Толи започват настъпление и откриват артилерийски огън по френските позиции. Битката си води с променлив успех до 19 октомври , когато под натиска на силите на коалицията, Наполеон Бонапарт заповядва отстъпление на своите войски
Френската армия по груби оценки губи при Лайпциг близо 80 хиляди войници, от тях около 38 хиляди убити и ранени, 15 хиляди пленени (включително генералите Лористон и Рение), други 15 хиляди пленени болни и ранени, разпръснати по лазарети и болници, и до 5 хиляди германци преминали на страната на съюзниците.
Освен загубите в сражението, във френската армия започва и епидемия от тиф. Известно e, че Наполеон успява да върне обратно във Франция само около 40 хиляди войници. 15 френски генерала са убити в сражението, а други 51 – ранени. 325 оръдия и 28 орела (символ, използван във френските войски), знамена и флагове попадат в ръцете на съюзниците в качеството си на трофеи.
Загубите на коалицията са до 54 хиляди убити и ранени, от тях 23 хиляди руснаци, 16 хиляди германци, 15 хиляди от австрийската армия и само 180 шведи. По армии най-много загуби има Бохемската армия на Шварценберг – 24 хиляди убити и ранени. Силезийската армия губи 12 хиляди души, а Северната армия на Бернадот и Полската армия на Бенигсен – по 4 000 души.
Сражението завършва с отстъплението на Наполеон към река Рейн и Франция. След поражението на французите при Лайпциг, на страната на Шестата коалиция преминава и Бавария. Обединеният австро-баварски корпус под командването на баварския генерал Вреде се опитва да отреже пътя за отстъпление на френската армия при Франкфурт, но на 31 октомври е отблъснат с големи загуби от Наполеон в битката при Ханау.
На 2 ноември Наполеон прекосява река Рейн, а след два дена на реката пристигат и се установяват коалиционните войски.Скоро след отстъплението на Бонапарт от Лайпциг, маршал Сен Сир предава Дрезден, заедно с огромния му арсенал.
Освен Хамбург, където отчаяно се защитава маршал Даву, всички останали френски гарнизони в Германия се предават до началото на 1814 г. С това е сложен край на френските владения източно от Рейн. Разпада се Рейнският съюз, подвластен на Наполеон и е освободена Холандия.
В първите дни на януари 1814 г. съюзниците нахлуват във Франция. Наполеон остава сам против цяла Европа, което довежда до първата му абдикация през април 1814 г. и до заточението му на остров Елба.
