На 11 октомври 2021 г. в 11:00 ч. на алея „Стара Загора“ в парк „5 октомври“, след 30 години забвение, ще се възстановят Есенните литературни дни в Стара Загора. Началото ще бъде сложено с откриване на юбилейна документална изложба „Старозагорският храм на литературата – 60 години Музей „Литературна Стара Загора“. В същия ден от 17:00 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ще бъдат представени юбилейните сборници на писателите Димитър Подвързачов и Георги Илиев по случай тяхната 140 годишнина от рождението им. И в двете събития специално място е отредено на големия български поет, фейлетонист, сатирик и преводач Димитър Подвързачов.

Димитър Подвързачов е роден на 6 октомври 1881 година в Стара Загора . Остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства. От 1909 година редактира някои от емблематичните за онова време списания като “Оса”, „Смях“, “Звено”.

Участник е в Балканската война (1912 – 1913), а през Първата световна война (1915 – 1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия“.

По-късно редактира списанията “Зора“, „Епоха“, „Час“, „Знаме“, „Демократически сговор“, „Македония“ и др. През 1934 – 1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче „Пътека“. През 1936 – 1937 г. е литературен редактор на в. „Днес“.

През 1932 г. под псевдонима „Хамлет, принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1 – 2, 1933 – 1934), поемата „Война в джунглите“ .

Историкът и писател Вихрен Чернокожев нарича Подзвързачов безпощаден мечтател в книгата, която пише за него.

Ето някои от размислите на Димитър Подвързачов:

“Българинът е муха със самочувствието на аероплан.”

“В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях.”

“Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните… като го прави смешен пред тях, разбира се.”

“Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока.”

“Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.”

“Жената е вечно дете — по ум, но вековен старец — по егоизъм.”

“Животът е като коня: почувствува ли, че ездачът е несигурен, – може да го хвърли.
Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.”

“За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав. Най-често то заместя всички други.”

“Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.”

“Хората са обикновено много плитки: винаги имат предвид само онова, което говориш, а съвсем изпускат онова, което премълчаваш и което в повечето случаи е много по-важно.”