Д-р Олга Палабуюк е акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина от екипа по асистирана репродукция в Медицински комплекс „Д-р Щерев“. Завършила е медицина в МУ – Плевен през 2015 година. През 2021 придобива специалност по акушерство и гинекология.

Въпреки, че е в началото на своя професионален път д-р Палабуюк вече има и научни публикации – „The Herlyn – Werner – Wunderlich syndrome- клиничен случай“ и „Избор на стимулационен протокол при АРТ според възрастта на жената“, и двете в списание „Репродуктивно здраве“.

Участвала е в десетки научни конференции и симпозиуми посветени на проблемите свързани с репродуктивното здраве.Член е на Европейската асоциация за репродукция и ембриология (ESHRE), Българска асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве и БЛС.

Д-р Палабуюк, какво Ви мотивира да се посветите на специалността акушерство и гинекология?

Изборът на специалността направих още докато бях студентка по медицина. Тази специалност ме привличаше още от началото. Също така, винаги съм искала специалността ми да е свързана с хирургични умения. Така за мен изборът на акушерство и гинекология бе напълно логичен. Здравето на всеки човек, а следователно и на човечеството, започва със здравето на една жена, бъдеща майка. Начинът, по който жената се подготвя за забременяването, това как и кой проследява бременността, условията, при които се извършва родоразрешението е решаващ за живота на това дете, а след това и на неговите деца.

Разкажете за първите си стъпки – времето, когато сте работили като секретар-акушер на кабинет, после годините на специализация, изпитите за специалност.

Това бяха не от най-лесните години в моят живот. Започвайки работа, като секретар, все още бях студентка. Нямах никакво свободно време, защото, когато нямах упражнения и лекции, бях на работа. Но това ми даде 100 % увереност, че това е моят път, моята специалност. Допълнително разбрах, че в болница „Д-р Щерев“, е моето място и ще направя всичко възможно да стана част от екипа, първо като специализант, а сега и като специалист.По време на специализацията усвоих безкрайно много знания и опит от колегите, защото болницата ни дава не само възможност за обучение, а обучение от най-високо ниво.
Медицината се развива много бързо и лекарят, за да бъде истински професионалист, не трябва да спира да се усъвършенства нито за миг. Работата на един лекар отнема много време, затова е важно наистина да обичаш професията си и пациентите.

Кои бяха първите Ви големи вълнения, когато започнахте работа самостоятелно?

Нямах големи вълнение, защото знаех, че съм на сигурно място и винаги ще мога да потърся съвет от колегите, които ще ме подкрепят и ще съдействат при различни ситуации.

Спомняте ли си за случай или случаи от Вашата практика, когато сте приемали „двете чертички“ от теста за бременност като личен успех, като преживяване, което няма цена?

Да, аз си спомням всичките ми пациенти, а особено първите жени, на които успях да помогна. Ще Ви призная и това, че и до ден днешен поддържаме връзката с тях.

Споделете Вашето впечатление за нагласите на българските двойки да търсят помощ при проблеми със зачеването – силни ли са колебанията и страховете им, подвластни ли са на предразсъдъци, склонни ли са да търсят помощ късно?

В ерата на дигитализацията, двойките все по-често търсят помощ на ранен етап, след първите неуспехи. Разбира се, всички са различни, има и различни пациенти.

Работите с много млади колеги, които сега тръгват по пътя на специалността. С какво Ви помагат те и Вие на тях?

Никога не забравям, че и моят път започва оттам, затова винаги съм готова да помогна и да предам опита ми. А и, честно да Ви кажа, младите колеги са в основата на почти всички дейности в болницата, те винаги са готови да помогнат.

Кои са учителите Ви, хората, на които дължите най-много за формирането си като специалист?

Проф. Таня Тимева – със сигурност е един прекрасен специалист, тя е моят научен ръководител, който няма нужда от много представяне. За мен тя е кралицата на асистираните репродуктивни техники. Още на първата ни среща разбрах, че искам да поема по този път и да достигна нейните успехи.

Коя е най-голямата Ви мечта като лекар и човек?

За мечтите си не говоря! Задайте ми този въпрос след години, и аз ще Ви кажа, дали се сбъднаха. Но като лекар, разбира се, мечтая да помогна все повече хора да могат да станат родители тук в България.