Българска Дневница”, 04.10.2021
ПОСВЕТЕТЕ ДЕН – ДВА НА ЧУШКИТЕ!
Времето е слънчево, а и си заслужава, зашото съдържанието на витамин С, в една средна червена чушка е 169% от средна дневна норма, освен витамините В6,В9,Е,К1, и Potasium (за сърцето). Червените чушки са богати и на про-витамина А (beta -caroten), който тялото ви преработва до витамин А. Червеният им цвят пък, се дължи на важния антиоксидант – Capsanthin, жълтия на антиоксиданта Violaxathin, а в зелените антиоксиданта Lutein, освен всичко останало, ще помогне на очите ви да са здрави. Казват, че антиоксиданта Quercetin е приятел на сърцетo и враг на всеки рак. Luteolin, като poliphenolen антиоксидант е универсален. Разбира се, ако сте предразположен към анемия вече знаете, че червените чушки са един от най-добрите източници на желязо. Иначе всички знаем, че Чушката (Capsicum annuum) е 92% вода, или знаем ли? Когато живеех в Англия и се опитвах да сготвя мишмаш се получаваше прекрасна (на цвят) супа от чушки с пресечено яйце.
Но ние говорим за „Нейно Величество Българската Чушка”, както би казал „вашия (нашия) приятел” Ути Бъчваров!
Добрата Българска чушка трябва да я търсиш, затова започвайте от утре. Понякога и както си пътуваш може да попаднеш на нея, както се случи на нас. Пътувахме от Стара Загора за София, когато „случайно” звънна един приятел да ни информира, че си е купил великолепни ( и като цена) чушки от борсата близо до Пазарджик. Ето ни пред паркинга на борсата (3лв. на час), която беше затворена поради поредната проверка на НАП. Все пак успяваме да закупим два кашона чушки, без да съставят акт на симпатичната им продавачка, но само зелени. Зелените чушки са най-малко полезни (защото органически, а не таксономично, се водят „неузряли”) и най уханни, не ни се слизаше от колата като се прибрахме. Червени намерих на другия ден на един от зеленчуковите пазари в София, дадоха 4-5% фира, срещу 0% при тези от борсата, а ценовото съотношение беше- 1лв. срещу 2,5 лв., познайте в чия полза.
Така или иначе, вече имам чушки! Някой веднага ще каже, че се консервират само червени, но при нас не е така и то не заради витамините и антиоксидантите, а заради вкуса – аз обичам червени, Александра зелени. И ето какво правя от две години насам – спрях да слагам печени чушки в буркан, както майка ме е учила, а започнах да ги слагам във фризер (купихме си за тази цел). Става лесно и зимата са като току-що опечени! Последното е най-важното, а иначе някой може да каже, че така остават по полезни. Правя следното: пека чушките (разбира се в чушкопек –имаме два), а като ги извадя ги слагам върху метална тава, без да се допират, за да изстинат. Докато следващата дружина се пече, с ножица изрязвам опашките в основите. Като изстинат, ги слагам в пликчета за замръзяване, по 12 в пликче и право във фризера. Миналата година пликчетата бяха по елегантни, с ципчета отгоре, тази са по простички- вършат същата работа. Това е! Пробвайте!
Ако обаче ви подгони носталгията по майчините буркани, ето рецептата на нашата приятелка Любомира Чулева, както ни я изпрати за вестника:
Рецептата от мейла!
Остава да ви кажа, че ако и при вас чушките дадат фира, не се паникьосвайте и не правете от нея мишмаш (чушките за печене не стават) или гювеч (само в краен случай). Направете както преди години ми показа Вихра Деспотова на Арапя – „чушки на фурна по френски” (тя живее във Франция, та съм сигурен като ги кръщавам така, разбира се ако я попитате тя ще ви каже, че френските чушки не стават, сюрприз-сюрприз, както се казва). Ето какво направих аз. Тъй-като фирата се състоеше само от червени чушки (остатъци от 7 бройки), отидох и си купих още 3-4 зелени и жълти, за цвят, както и един среден патладжан. Взех две купи. В едната насякох чушките в другата патладжана- със сатърчето, без да ги осъразмервам. В купата с патладжана сложих на четвъртинки 2 глави лук. Счуках 3-4 скилидки чесън, накълцах половин връзка магданос и няколко листа босилек, и поръсих по равно в двете купи. В купичка направих заливка – две-три супени лъжици зехтин, една „чътни” ( карамелизиран червен лук), сол, черен пипер и…по половинка във всяка купа. Разбърках и ги оставих и двете да почиват, докато аз изгледах мач от Висша лига и след последния съдийски сигнал включих фурната на 200 и в тава за печене изсипах патладжанената купа. Тя се слага по рано защото се пече повече, почти до готовност. Докато чакам това да стане, нарязвам на четири един среден домат. След като патладжана и лука са почти готови, разхвърлям върху тях съдържанието на чушковата купа и включвам фена на фурната. След 3-4 минути разбърквам, хвърлям отгоре и доматите, а след още 5, изваждам от фурната. Когато опитате това, ще съжалите че чушките ви не са дали повече фира!
Д.Димитров, Л.Чулева, В.Десподова
Четете „Българска Дневница” и на сайта на ИСИХ/https://historeon.wixsite.com/institute/home, historeon@abv.bg
