Латиноамериканската държава е първата в Южна Америка, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г.

Интервюто взе
Ани Саргавакян

Ваше Превъзходителство, близо година сте в България. Как бихте описали на сънародниците си страната ни?
– През юли се навърши точно една година, откакто връчих акредитивните си писма.
Лично аз, се чувствам много добре в България. Успяхме с моята съпруга да почувстваме топлината на българите. Много лесна беше интеграцията ни в българското общество. Харесват ни музиката, храната, природата ни очарова. Мога да кажа, че ни харесва всичко в България.

– През тази година се навършват 90 години от установяването на дипломатически отношения между Аржентина и България. Каква е равносметката?
– Това е важна годишнина за двете ни страни. Аржентина е първата сред латиноамериканските държави, с която България установява дипломатически отношения – още през 1931 г.. Оттогава много неща са се променили, но отношенията между страните ни остават все така топли.
През тази година въпреки
трудностите, които пандемията донесе на всички ни, успяхме да реализираме големи публични събития.
През юли и август представихме документална изложба в сградата на Министерството на външните работи, а преди това в Градската градина бе изложена експозицията
„Аржентина е близо“. Едно от тях безспорно е емитирането на съвместна пощенска марка с националните цветя на България и Аржентина – това се прави за първи път в общата ни история.

– Вие провеждате много срещи, популяризирате Аржентина в нашата страна, търсите възможности за установяване на нови контакти и партньорства. Появиха ли се още партньори в двустранното сътрудничество и в кои сфери?
– Разбира се. През последните години Аржентина се стреми да намери нови пазари и да разшири търговските си контакти в страните от Източна Европа и Африка. В този смисъл, България предлага много възможности. През последната година успях да се срещна с представители на различни сфери на бизнеса – енергетика, селско стопанство и др. Общо е усещането за бъдещо развитие и задълбочаване на контактите.

– Какво е взаимодействието между България и Аржентина в областта на културата, образованието, науката. Какво е направено до момента и какво предстои?
– Културата и образованието са едни от най-ценните инструменти на дипломацията. Благодарение на тях се изграждат най-силните връзки между различните народи. Стремим се да участваме активно в културния  живот на страната. Мога да дам няколко примера за това.
През последните години аржентински филми са представяни на най-големите филмови фестивали в България – „Киномания“, „София Филм Фест“, Дните на испанското и ибероамериканското кино, „СинеЛибри“, Master of Arts. През 2018 г. в Софийската градска художествена галерия бе представена изложба на големия аржентински художник Алиезер Шех.
Един от приоритетите на аржентинското правителство е насърчаването на превода. През годините с подкрепата на аржентинската програма „Юг“  в България са издадени повече от 80 книги на аржентински автори от различи жанрове, сред които Борхес, Кортасар, Айра, Гилермо Мартинес и много други.
Българският език е на четвърто място в света по превод на аржентинска литература.
Посолството на Аржентина е патрон на столичното 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“, което от 1993 г. носи името на националния герой на Аржентина.
Стремим се да поддържаме добри отношения с  представителите на академичната общност и да насърчаваме двустранното сътрудничество в различни области на науката.
Няма как да пропусна тангото, което е визитната картичка на Аржентина. Посолството подкрепя различни инициативи, с които да се популяризира този магнетичен танц.

– В Аржентина живеят повече от 60 хиляди българи, установили се там в различни години на ХХ век, а може би и на ХХI век. Какво е мястото им в съвременния социален ред, как се асоциират с местното население? Самият Вие имате български корени.
– Историята на българската емиграция в Аржентина е много интересна.
Можем да кажем, че има два периода на пристигането на българите в Аржентина. Първата голяма вълна е между 20-те и 30-те години на ХХ век, а втората през 1937 – 1938 г.
Пристигайки в страната ни, на всеки от имигрантите е предложена работа в сферата на неговата компетентност. Българите отдавна са известни със своите умения в градинарството. Ето защо голяма част са изпратени на север в провинция Чако, където се установяват. Друга група се развиват в района Патагония (основно в град Комодоро Ривадавия), и третата – в град Берисо. Любопитно е, че ядрото на българската емиграция остава в тези три области. Разбира се, има и такива, които живеят в столицата и в други градове, но всички са запазили топлите спомени от България и се стремят да поддържат традициите живи.
Преди няколко години по инициатива на българската общност в Буенос Айрес беше открит паметник на Васил Левски. Разбира се, това се случи и с подкрепата на българското посолство и на местните власти. Българите в Аржентина имат своя интернет телевизия и информационен сайт, които се поддържат на български език. Ценно е, че българската общност в Аржентина е сплотена и задружна и е една от най-големите в страната.
Наследници на преселниците има в различни сфери на обществения, културния и политическия живот на Аржентина. Тук мога да добавя и себе си. Моят дядо пристига в страната през 20-те години на XX век. От идването си сега в България се опитвам да установя откъде е тръгнал той. За съжаление, до 30-те години на миналия век няма много запазени данни, ето защо търсим информация в църковните архиви в няколко от областите, в които фамилията Атанасов е често срещана.