Войните на разединените Български царства с османците започват още през 1340 г. През 1393 г. пада Търновград, през 1395 г. е обезглавен българският цар Йоан Шишман, а болярите са избити. Според някои Видинското царство продължава да съществува до 1422 г. след което е покорено. Обединените християнски сили не успяват да спасят Балканите. Въпреки това наследниците на Срацимировият царски род, водят антиосманска политика от Унгария в продължение на векове. Още от 1340 г. османските нашественици подлагат всички селища на кланета, палежи и разграбване. В първите два века османците са разрушили всички селища, всички манастири, църкви и т.н. Християните на Балканите, вече са безправна рая. Не им е разрешено да строят църкви, освен ако те не са малки параклиси, вкопани в земята. Положението е било истински апокалипсис. Може би затова Първото Търновско въстание избухва чак през 1598 г. Българите са безправна рая, чак до 1856 г. когато се издава Хатихумаюна. Чак след 1856 г. християните имат право да бъдат търговци, да строят красиви църкви, които не са вкопани в земята, да се замогват и да си строят хубави, двуетажни къщи в различни стилове. Не забравяйте, че „Под игото“ на Иван Вазов, „Железният светилник“ на Димитър Талев или „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов са писани за времето след 1856 г. Онова иго, за което говорят нашите възрожденци, няма нищо общо с времето преди 1856 г. Български търговци, български общини… Такива неща не е имало преди 1856 г.
Снимка 1: Къщата на Баба Райна в Шумен, построена през 1850 г.
Снимка 2: Къщата на Димитър Сребров, от Шумен, построена през 1872 г.
