„КАРАКИРКОВАТА КЪЩА“
Веднъж Петко Войвода пренесъл с каруца в Доганхисар нови пушки за четата си. Останал да пренощува при брат си Митрю, който му бил най-верния ятак. На раздяла, Петко подарил на брат си една от новите пушки, която той цял живот пазил като най-скъп спомен и накрая я завещал на сина си Кирко.
Замаскираното скривалище имало изградено и под пеща на двора на Каракирковци. Там се криело оръжие и други неща. Баба Стоя разказвала на внуците си следната случка:
Когато Капитан Петко се завърнал от Атина и остров Крит, той донесъл на близките си различни армагани, а на брат си подарил луксозен бастун с красива месингова дръжка.
Селските чорбаджии му давали много пари, за да притежават този бастун, но Митрю не го отстъпвал. В бащината си къща Петко оставил за пазене и войводската си премяна „Баба Стоя казваше, че дрехите на стрику Петко, дето ги крила, били бели и с копринени гайтани“ – разказва баба Марийка Бойчева, племенница на Капитан Петко. „Баба ги крила ту в къщата си, ту на лозето в „Риганова падина“. В средата на лозето имало една грамада от камъни, в които било направено скривалище. Когато турците идвали в Доганхисар да правят обиск, тя свивала дрехите в торбата, вземала мотичката и отивала на лозето, уж да копае. От там ги пренасяла обратно, скрити между наръча лозови пръчки.“
„Един ден се мъчело да вали дъжд. Дядо рекъл на баба: „Къде ги кладе тия дрехи? Да не ги намокри дъжда!“. Тоя ден баба Стоя три пъти ходила до лозето и се връщала, до дрехите останали сухи. Така тя ги пазела пет-шест месеца. После стрику Петко дошъл и си ги прибрал“ – завършва разказа си баба Марийка.
На всяка Коледа, Великден или Богородица Петко Войвода намирал начин да дойде в Доганхисар. Обличал се като търговец или каракачанин, ставал въглищар и просяк, и така влизал и излизал от селото. Отсядъл в бащината си къща и понякога преспивал в нея. Но винаги, когато идвал, присядъл до огнището и от гърдите му се откъсвала дълбока въздишка, а на близките си казвал:
„Където и да ходя, по-хубава от бащината ми къща няма!“
Информатори:Стоя Митрева Саракостова-род.в Доганхисар през 1853 г., жена на Петковия брат Митрю, починала в Хасково през 1949 г. Нейните спомени са записани от Георги Сапунаров, Калина Илиева Педева – род. в с.Доганхисар през 1901 г., племенница на Капитан Петко, починала през 1993 г., в Хасково, Мария Киркова Бойчева-род. през 1911 г., в с.Султанкьой, Кешанско, Източна Тракия, племенница на Капитан Петко, Добри Кирков Каракирков-род в Хасково през 1933 г., племенник на Капитан Петко, Георги Митрев Сапунаров – род. в с.Доганхисар, учител, историограф на с.Доганхисар починал през 1933 г.
