Генерал Тодор Кантарджиев – герой от Първата световна война на три фронта – Добруджа, Серет и Македония с неговата Сборна дивизия. 
Забележителна и ярка личност на български военачалник, “преорал“ Балканите със своите офицери, подофицери и войници, тръгнал от Варна през 1916г. като нейн защитник от руската агресия и побеждавал в своята бляскава кариера турци, сърби, гърци, румънци, руснаци (в Добруджа и на р. Серет) и французи, в това число колониални части в Македония и Албания. ГЕНЕРАЛЪТ, КОЙТО НЯМА УМОРА ДА ГОНИ ПО БАЛКАНИТЕ ВСИЧКИ ВРАГОВЕ НА БЪЛГАРИЯ И ДА ГИ БИЕ НАРЕД.
На снимката е с отличията си български и чужди, заслужена награда за победите му на бойното поле. Има поне 20 отличия, в това число е кавалер на два български ордена “За храброст“ и е награден с два германски “Железни кръста“.
На 28.09.1916г. на фронта в Добруджа е създадена новата Сборна дивизия. Тя обединява формираните след боевете при Добрич на базата на войските от подвижния резерв на Варненския укрепен пункт т. нар. Добрички войски и 2-ра бригада на 6-та Бдинска дивизия.
На 28.09.1916г. в Кюстендил главнокомандващият на Действащата армия генерал Никола Жеков издава тайна заповед № 520 за създаването на нова „Сборна“ дивизия, чието съдържание е следното: „Да се формира една сборна дивизия , в която да влизат 35-и пехотен Врачански, 36-ти пехотен Козлодуйски, 53-ти пехотен полк, 6-ти и 11-ти маршеви полкове. Последните два полка 6-ти и 11-ти маршеви да съставят 1-ва бригада, а първите два 35-и и 36-и- 2-ра бригада от сборната дивизия. Щабът на тези дивизии да се формира от оперативния щаб на Варненския укрепен пункт“.
Освен така сформираните две бригади в новата Сборна дивизия влизат още една пионерна рота, телеграфен взвод, половина дивизионен ескадрон, полицейски конен взвод и 2-ри артлерийски полк.
Началник на новосформираната Сборна дивизия става генерал Тодор Кантарджиев, който поема командването на дивизията, връщайки се в редовете на 3-та Българска армия след излекуване във Варна от раната в боя, получена на 14.09.1916г. Той е единствен български генерал, ранен в бой, повел в ПОБЕДОНОСНА атака войниците си срещу руските агресори.
Връща се в строя, за да воюва за България с още по-голям хъс до пълния разгром на всички нейни врагове, както продлъжава да го прави и в Македония и Албания през 1917-1918г., когато е началник на своята, наричана вече “Охридска“ Сборна дивизия.
В края на войната в септември-октомври 1918г. респектира отново французите, като организира цялата акция по спасяването на българските бойни знамена, проведена от най-големите храбреци от подчинените му дивизии и полкове.
