Специална среща с именитата оперна певица и педагожка Маргарита Карагьозова.
Чаровната и младолика Маргарита е изключително сладкодумен събеседник. Спомените за детството, кариерата, любовта, сцената, ролите, мъжете, публиката, овациите, са толкова колоритни и увлекателни, че с тях могат да се напишат поредица от разкази с различни впечатляващи заглавия.
Но да започнем с хронологията.
Знаете ли какво е гледало в детската си стая малкото момиче? Портретите на Верди, Шопен, Пучини, Рубенщайн. Защото нейният баща, потомък на богат род, завършва Духовната семинария със златен медал. Свири на цигулка и пиано, става художествен ръководител в Дома на културата, където дирижира женски и смесени хорове.
Още десет годишна Маргарита започва да свири на пиано. Учи във Второ ОУ в Гълъбово, завършва Първа смесена гимназия в Стара Загора с френски език. Увлича се от философията, но…следва в естрадния отдел на Консерваторията заедно с Орлин Горанов, Панайот Панайотов, Росица Ганева, Силвия Кацарова.
За оперетата, а след това и за операта я открива музикалният педагог Стефан Анастасов и за красивото момче със звънкия мецосопран се вдигат завесите на европейските оперни театри. Пее във Франция, Германия, Италия. Излиза на сцената с Гена Димитрова, Хосе Карерас, Пиеро Калучили.
В Италия открива своя школа за подготовка на музикални дарования, в момента се занимава с талантливи деца в Стара Загора, поддържа вокалната техника и на артистите в Държавната опера.
Любими са й ролите на Кармен, Самсон и Далила, Марфа от „Хованщина”, на Сузуки в „Мадам Бътерфлай”.
„Живях шеметно в едни фантастични времена” – споделя Маргарита. „Днес се боря с носталгията, обичам градината, цветята, кучетата и децата. Ето, вижте какъв талант открихме – Йордан Петев, последен клас в музикалното училище в Стара Загора, роден по природа с глас баритон, но пеещ като контратенор, нещо много рядко в природата. Ще стане от него звезда. Талантът се ражда, но и се развива. Моята задача е да помогна с блясъка” – споделя Маргарита по време на репетиция, където се провежда и нашата среща.
Аз искам още и още да разказва. Прескачаме отново в миналото – баща й е 10-то последно дете в семейство с 9 сестри. Бил е близък приятел на покойния Патриарх Максим, който при едно посещение в Гълъбово през 70-те години на миналия век, иска заедно двамата да пеят в черквата. Това „своеволие” коства изселването на семейството от Гълъбово по донос на завистници. Тази драматична случка обаче сплотява семейството и ги прави борбени и независими. Качества, които се оказват така необходими и за голямата оперна сцена.
Маргарита Карагьозова е готова след като мине кризата с „КОВИД-19” да пее в Дома на културата пред своите съграждани. В памет на баща си и за радост на своите приятели и почитатели в Гълъбово, които поздравява от сърце.
